Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/попукам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола попукам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·пу·кам по·пу·ка·ме
2 лице по·пу·каш по·пу·ка·те
3 лице по·пу·ка по·пу·кат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·пу·ках по·пу·ках·ме
2 лице по·пу·ка по·пу·ках·те
3 лице по·пу·ка по·пу·ка·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·пу·ках по·пу·ках·ме
2 лице по·пу·ка·ше по·пу·ках·те
3 лице по·пу·ка·ше по·пу·ка·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице попукал съм попукала съм попукало съм попукали сме
2 лице попукал си попукала си попукало си попукали сте
3 лице попукал е попукала е попукало е попукали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях попукал бях попукала бях попукало бяхме попукали
2 лице беше попукал беше попукала беше попукало бяхте попукали
3 лице беше попукал беше попукала беше попукало бяха попукали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще попукам ще попукаме
2 лице ще попукаш ще попукате
3 лице ще попука ще попукат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм попукал ще съм попукала ще съм попукало ще сме попукали
2 лице ще си попукал ще си попукала ще си попукало ще сте попукали
3 лице ще е попукал ще е попукала ще е попукало ще са попукали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да попукам щяхме да попукаме
2 лице щеше да попукаш щяхте да попукате
3 лице щеше да попука щяха да попукат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм попукал щях да съм попукала щях да съм попукало щяхме да сме попукали
2 лице щеше да си попукал щеше да си попукала щеше да си попукало щяхте да сте попукали
3 лице щеше да е попукал щеше да е попукала щеше да е попукало щяха да са попукали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице попукал съм попукала съм попукало съм попукали сме
2 лице попукал си попукала си попукало си попукали сте
3 лице попукал (е) попукала (е) попукало (е) попукали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице попукал съм попукала съм попукало съм попукали сме
2 лице попукал си попукала си попукало си попукали сте
3 лице попукал (е) попукала (е) попукало (е) попукали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм попукал била съм попукала било съм попукало били сме попукали
2 лице бил си попукал била си попукала било си попукало били сте попукали
3 лице бил (е) попукал била (е) попукала било (е) попукало били (са) попукали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да попукам щяла съм да попукам щяло съм да попукам щели сме да попукаме
2 лице щял си да попукаш щяла си да попукаш щяло си да попукаш щели сте да попукате
3 лице щял (е) да попука щяла (е) да попука щяло (е) да попука щели (са) да попукат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм попукал щяла съм да съм попукала щяло съм да съм попукало щели сме да сме попукали
2 лице щял си да си попукал щяла си да си попукала щяло си да си попукало щели сте да сте попукали
3 лице щял (е) да е попукал щяла (е) да е попукала щяло (е) да е попукало щели (са) да са попукали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих попукал бих попукала бих попукало бихме попукали
2 лице би попукал би попукала би попукало бихте попукали
3 лице би попукал би попукала би попукало биха попукали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·пу·кай по·пу·кай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·пу·кан
непълен член по·пу·ка·ния
пълен член по·пу·ка·ни·ят
женски род по·пу·ка·на
членувано по·пу·ка·на·та
среден род по·пу·ка·но
членувано по·пу·ка·но·то
множествено число по·пу·ка·ни
членувано по·пу·ка·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·пу·кал
непълен член по·пу·ка·лия
пълен член по·пу·ка·ли·ят
женски род по·пу·ка·ла
членувано по·пу·ка·ла·та
среден род по·пу·ка·ло
членувано по·пу·ка·ло·то
множествено число по·пу·ка·ли
членувано по·пу·ка·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·пу·кал
непълен член по·пу·ка·лия
пълен член по·пу·ка·ли·ят
женски род по·пу·ка·ла
членувано по·пу·ка·ла·та
среден род по·пу·ка·ло
членувано по·пу·ка·ло·то
множествено число по·пу·ка·ли
членувано по·пу·ка·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·пу·кащ
непълен член по·пу·ка·щия
пълен член по·пу·ка·щи·ят
женски род по·пу·ка·ща
членувано по·пу·ка·ща·та
среден род по·пу·ка·що
членувано по·пу·ка·що·то
множествено число по·пу·ка·щи
членувано по·пу·ка·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·пу·кай·ки