Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поотмета

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поотмета. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·от·ме·та по·от·ме·тем
2 лице по·от·ме·теш по·от·ме·те·те
3 лице по·от·ме·те по·от·ме·тат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·от·ме·тох по·от·ме·тох·ме
2 лице по·от·ме·те по·от·ме·тох·те
3 лице по·от·ме·те по·от·ме·то·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·от·ме·тях по·от·ме·тях·ме
2 лице по·от·ме·те·ше по·от·ме·тях·те
3 лице по·от·ме·те·ше по·от·ме·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотмел съм поотмела съм поотмело съм поотмели сме
2 лице поотмел си поотмела си поотмело си поотмели сте
3 лице поотмел е поотмела е поотмело е поотмели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поотмел бях поотмела бях поотмело бяхме поотмели
2 лице беше поотмел беше поотмела беше поотмело бяхте поотмели
3 лице беше поотмел беше поотмела беше поотмело бяха поотмели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поотмета ще поотметем
2 лице ще поотметеш ще поотметете
3 лице ще поотмете ще поотметат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поотмел ще съм поотмела ще съм поотмело ще сме поотмели
2 лице ще си поотмел ще си поотмела ще си поотмело ще сте поотмели
3 лице ще е поотмел ще е поотмела ще е поотмело ще са поотмели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поотмета щяхме да поотметем
2 лице щеше да поотметеш щяхте да поотметете
3 лице щеше да поотмете щяха да поотметат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поотмел щях да съм поотмела щях да съм поотмело щяхме да сме поотмели
2 лице щеше да си поотмел щеше да си поотмела щеше да си поотмело щяхте да сте поотмели
3 лице щеше да е поотмел щеше да е поотмела щеше да е поотмело щяха да са поотмели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотметял съм поотметяла съм поотметяло съм поотметели сме
2 лице поотметял си поотметяла си поотметяло си поотметели сте
3 лице поотметял (е) поотметяла (е) поотметяло (е) поотметели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотмел съм поотмела съм поотмело съм поотмели сме
2 лице поотмел си поотмела си поотмело си поотмели сте
3 лице поотмел (е) поотмела (е) поотмело (е) поотмели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поотмел била съм поотмела било съм поотмело били сме поотмели
2 лице бил си поотмел била си поотмела било си поотмело били сте поотмели
3 лице бил (е) поотмел била (е) поотмела било (е) поотмело били (са) поотмели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поотмета щяла съм да поотмета щяло съм да поотмета щели сме да поотметем
2 лице щял си да поотметеш щяла си да поотметеш щяло си да поотметеш щели сте да поотметете
3 лице щял (е) да поотмете щяла (е) да поотмете щяло (е) да поотмете щели (са) да поотметат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поотмел щяла съм да съм поотмела щяло съм да съм поотмело щели сме да сме поотмели
2 лице щял си да си поотмел щяла си да си поотмела щяло си да си поотмело щели сте да сте поотмели
3 лице щял (е) да е поотмел щяла (е) да е поотмела щяло (е) да е поотмело щели (са) да са поотмели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поотмел бих поотмела бих поотмело бихме поотмели
2 лице би поотмел би поотмела би поотмело бихте поотмели
3 лице би поотмел би поотмела би поотмело биха поотмели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·от·ме·ти по·от·ме·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·ме·тен
непълен член по·от·ме·те·ния
пълен член по·от·ме·те·ни·ят
женски род по·от·ме·те·на
членувано по·от·ме·те·на·та
среден род по·от·ме·те·но
членувано по·от·ме·те·но·то
множествено число по·от·ме·те·ни
членувано по·от·ме·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·мел
непълен член по·от·ме·лия
пълен член по·от·ме·ли·ят
женски род по·от·ме·ла
членувано по·от·ме·ла·та
среден род по·от·ме·ло
членувано по·от·ме·ло·то
множествено число по·от·ме·ли
членувано по·от·ме·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·ме·тял
непълен член по·от·ме·тя·лия
пълен член по·от·ме·тя·ли·ят
женски род по·от·ме·тя·ла
членувано по·от·ме·тя·ла·та
среден род по·от·ме·тя·ло
членувано по·от·ме·тя·ло·то
множествено число по·от·ме·те·ли
членувано по·от·ме·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·ме·тящ
непълен член по·от·ме·тя·щия
пълен член по·от·ме·тя·щи·ят
женски род по·от·ме·тя·ща
членувано по·от·ме·тя·ща·та
среден род по·от·ме·тя·що
членувано по·от·ме·тя·що·то
множествено число по·от·ме·тя·щи
членувано по·от·ме·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·от·ме·тей·ки