Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поотместя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поотместя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·от·мес·тя по·от·мес·тим
2 лице по·от·мес·тиш по·от·мес·ти·те
3 лице по·от·мес·ти по·от·мес·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·от·мес·тих по·от·мес·тих·ме
2 лице по·от·мес·ти по·от·мес·тих·те
3 лице по·от·мес·ти по·от·мес·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·от·мес·тех по·от·мес·тех·ме
2 лице по·от·мес·те·ше по·от·мес·тех·те
3 лице по·от·мес·те·ше по·от·мес·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотместил съм поотместила съм поотместило съм поотместили сме
2 лице поотместил си поотместила си поотместило си поотместили сте
3 лице поотместил е поотместила е поотместило е поотместили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поотместил бях поотместила бях поотместило бяхме поотместили
2 лице беше поотместил беше поотместила беше поотместило бяхте поотместили
3 лице беше поотместил беше поотместила беше поотместило бяха поотместили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поотместя ще поотместим
2 лице ще поотместиш ще поотместите
3 лице ще поотмести ще поотместят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поотместил ще съм поотместила ще съм поотместило ще сме поотместили
2 лице ще си поотместил ще си поотместила ще си поотместило ще сте поотместили
3 лице ще е поотместил ще е поотместила ще е поотместило ще са поотместили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поотместя щяхме да поотместим
2 лице щеше да поотместиш щяхте да поотместите
3 лице щеше да поотмести щяха да поотместят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поотместил щях да съм поотместила щях да съм поотместило щяхме да сме поотместили
2 лице щеше да си поотместил щеше да си поотместила щеше да си поотместило щяхте да сте поотместили
3 лице щеше да е поотместил щеше да е поотместила щеше да е поотместило щяха да са поотместили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотместел съм поотместела съм поотместело съм поотместели сме
2 лице поотместел си поотместела си поотместело си поотместели сте
3 лице поотместел (е) поотместела (е) поотместело (е) поотместели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поотместил съм поотместила съм поотместило съм поотместили сме
2 лице поотместил си поотместила си поотместило си поотместили сте
3 лице поотместил (е) поотместила (е) поотместило (е) поотместили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поотместил била съм поотместила било съм поотместило били сме поотместили
2 лице бил си поотместил била си поотместила било си поотместило били сте поотместили
3 лице бил (е) поотместил била (е) поотместила било (е) поотместило били (са) поотместили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поотместя щяла съм да поотместя щяло съм да поотместя щели сме да поотместим
2 лице щял си да поотместиш щяла си да поотместиш щяло си да поотместиш щели сте да поотместите
3 лице щял (е) да поотмести щяла (е) да поотмести щяло (е) да поотмести щели (са) да поотместят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поотместил щяла съм да съм поотместила щяло съм да съм поотместило щели сме да сме поотместили
2 лице щял си да си поотместил щяла си да си поотместила щяло си да си поотместило щели сте да сте поотместили
3 лице щял (е) да е поотместил щяла (е) да е поотместила щяло (е) да е поотместило щели (са) да са поотместили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поотместил бих поотместила бих поотместило бихме поотместили
2 лице би поотместил би поотместила би поотместило бихте поотместили
3 лице би поотместил би поотместила би поотместило биха поотместили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·от·мес·ти по·от·мес·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·мес·тен
непълен член по·от·мес·те·ния
пълен член по·от·мес·те·ни·ят
женски род по·от·мес·те·на
членувано по·от·мес·те·на·та
среден род по·от·мес·те·но
членувано по·от·мес·те·но·то
множествено число по·от·мес·те·ни
членувано по·от·мес·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·мес·тил
непълен член по·от·мес·ти·лия
пълен член по·от·мес·ти·ли·ят
женски род по·от·мес·ти·ла
членувано по·от·мес·ти·ла·та
среден род по·от·мес·ти·ло
членувано по·от·мес·ти·ло·то
множествено число по·от·мес·ти·ли
членувано по·от·мес·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·мес·тел
непълен член по·от·мес·те·лия
пълен член по·от·мес·те·ли·ят
женски род по·от·мес·те·ла
членувано по·от·мес·те·ла·та
среден род по·от·мес·те·ло
членувано по·от·мес·те·ло·то
множествено число по·от·мес·те·ли
членувано по·от·мес·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·от·мес·тещ
непълен член по·от·мес·те·щия
пълен член по·от·мес·те·щи·ят
женски род по·от·мес·те·ща
членувано по·от·мес·те·ща·та
среден род по·от·мес·те·що
членувано по·от·мес·те·що·то
множествено число по·от·мес·те·щи
членувано по·от·мес·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·от·мес·тей·ки