Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поопростя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поопростя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·оп·рос·тя по·оп·рос·тим
2 лице по·оп·рос·тиш по·оп·рос·ти·те
3 лице по·оп·рос·ти по·оп·рос·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·оп·рос·тих по·оп·рос·тих·ме
2 лице по·оп·рос·ти по·оп·рос·тих·те
3 лице по·оп·рос·ти по·оп·рос·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·оп·рос·тях по·оп·рос·тях·ме
2 лице по·оп·рос·те·ше по·оп·рос·тях·те
3 лице по·оп·рос·те·ше по·оп·рос·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поопростил съм поопростила съм поопростило съм поопростили сме
2 лице поопростил си поопростила си поопростило си поопростили сте
3 лице поопростил е поопростила е поопростило е поопростили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поопростил бях поопростила бях поопростило бяхме поопростили
2 лице беше поопростил беше поопростила беше поопростило бяхте поопростили
3 лице беше поопростил беше поопростила беше поопростило бяха поопростили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поопростя ще поопростим
2 лице ще поопростиш ще поопростите
3 лице ще поопрости ще поопростят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поопростил ще съм поопростила ще съм поопростило ще сме поопростили
2 лице ще си поопростил ще си поопростила ще си поопростило ще сте поопростили
3 лице ще е поопростил ще е поопростила ще е поопростило ще са поопростили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поопростя щяхме да поопростим
2 лице щеше да поопростиш щяхте да поопростите
3 лице щеше да поопрости щяха да поопростят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поопростил щях да съм поопростила щях да съм поопростило щяхме да сме поопростили
2 лице щеше да си поопростил щеше да си поопростила щеше да си поопростило щяхте да сте поопростили
3 лице щеше да е поопростил щеше да е поопростила щеше да е поопростило щяха да са поопростили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поопростял съм поопростяла съм поопростяло съм поопростели сме
2 лице поопростял си поопростяла си поопростяло си поопростели сте
3 лице поопростял (е) поопростяла (е) поопростяло (е) поопростели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поопростил съм поопростила съм поопростило съм поопростили сме
2 лице поопростил си поопростила си поопростило си поопростили сте
3 лице поопростил (е) поопростила (е) поопростило (е) поопростили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поопростил била съм поопростила било съм поопростило били сме поопростили
2 лице бил си поопростил била си поопростила било си поопростило били сте поопростили
3 лице бил (е) поопростил била (е) поопростила било (е) поопростило били (са) поопростили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поопростя щяла съм да поопростя щяло съм да поопростя щели сме да поопростим
2 лице щял си да поопростиш щяла си да поопростиш щяло си да поопростиш щели сте да поопростите
3 лице щял (е) да поопрости щяла (е) да поопрости щяло (е) да поопрости щели (са) да поопростят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поопростил щяла съм да съм поопростила щяло съм да съм поопростило щели сме да сме поопростили
2 лице щял си да си поопростил щяла си да си поопростила щяло си да си поопростило щели сте да сте поопростили
3 лице щял (е) да е поопростил щяла (е) да е поопростила щяло (е) да е поопростило щели (са) да са поопростили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поопростил бих поопростила бих поопростило бихме поопростили
2 лице би поопростил би поопростила би поопростило бихте поопростили
3 лице би поопростил би поопростила би поопростило биха поопростили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·оп·рос·ти по·оп·рос·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·оп·рос·тен
непълен член по·оп·рос·те·ния
пълен член по·оп·рос·те·ни·ят
женски род по·оп·рос·те·на
членувано по·оп·рос·те·на·та
среден род по·оп·рос·те·но
членувано по·оп·рос·те·но·то
множествено число по·оп·рос·те·ни
членувано по·оп·рос·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·оп·рос·тил
непълен член по·оп·рос·ти·лия
пълен член по·оп·рос·ти·ли·ят
женски род по·оп·рос·ти·ла
членувано по·оп·рос·ти·ла·та
среден род по·оп·рос·ти·ло
членувано по·оп·рос·ти·ло·то
множествено число по·оп·рос·ти·ли
членувано по·оп·рос·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·оп·рос·тял
непълен член по·оп·рос·тя·лия
пълен член по·оп·рос·тя·ли·ят
женски род по·оп·рос·тя·ла
членувано по·оп·рос·тя·ла·та
среден род по·оп·рос·тя·ло
членувано по·оп·рос·тя·ло·то
множествено число по·оп·рос·те·ли
членувано по·оп·рос·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·оп·рос·тящ
непълен член по·оп·рос·тя·щия
пълен член по·оп·рос·тя·щи·ят
женски род по·оп·рос·тя·ща
членувано по·оп·рос·тя·ща·та
среден род по·оп·рос·тя·що
членувано по·оп·рос·тя·що·то
множествено число по·оп·рос·тя·щи
членувано по·оп·рос·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·оп·рос·тей·ки