Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/понапоя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола понапоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·поя по·на·по·им
2 лице по·на·по·иш по·на·по·и·те
3 лице по·на·пои по·на·по·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·по·их по·на·по·их·ме
2 лице по·на·пои по·на·по·их·те
3 лице по·на·пои по·на·по·и·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·по·ях по·на·по·ях·ме
2 лице по·на·по·е·ше по·на·по·ях·те
3 лице по·на·по·е·ше по·на·по·я·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понапоил съм понапоила съм понапоило съм понапоили сме
2 лице понапоил си понапоила си понапоило си понапоили сте
3 лице понапоил е понапоила е понапоило е понапоили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понапоил бях понапоила бях понапоило бяхме понапоили
2 лице беше понапоил беше понапоила беше понапоило бяхте понапоили
3 лице беше понапоил беше понапоила беше понапоило бяха понапоили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще понапоя ще понапоим
2 лице ще понапоиш ще понапоите
3 лице ще понапои ще понапоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понапоил ще съм понапоила ще съм понапоило ще сме понапоили
2 лице ще си понапоил ще си понапоила ще си понапоило ще сте понапоили
3 лице ще е понапоил ще е понапоила ще е понапоило ще са понапоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да понапоя щяхме да понапоим
2 лице щеше да понапоиш щяхте да понапоите
3 лице щеше да понапои щяха да понапоят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понапоил щях да съм понапоила щях да съм понапоило щяхме да сме понапоили
2 лице щеше да си понапоил щеше да си понапоила щеше да си понапоило щяхте да сте понапоили
3 лице щеше да е понапоил щеше да е понапоила щеше да е понапоило щяха да са понапоили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понапоял съм понапояла съм понапояло съм понапоели сме
2 лице понапоял си понапояла си понапояло си понапоели сте
3 лице понапоял (е) понапояла (е) понапояло (е) понапоели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понапоил съм понапоила съм понапоило съм понапоили сме
2 лице понапоил си понапоила си понапоило си понапоили сте
3 лице понапоил (е) понапоила (е) понапоило (е) понапоили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понапоил била съм понапоила било съм понапоило били сме понапоили
2 лице бил си понапоил била си понапоила било си понапоило били сте понапоили
3 лице бил (е) понапоил била (е) понапоила било (е) понапоило били (са) понапоили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понапоя щяла съм да понапоя щяло съм да понапоя щели сме да понапоим
2 лице щял си да понапоиш щяла си да понапоиш щяло си да понапоиш щели сте да понапоите
3 лице щял (е) да понапои щяла (е) да понапои щяло (е) да понапои щели (са) да понапоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понапоил щяла съм да съм понапоила щяло съм да съм понапоило щели сме да сме понапоили
2 лице щял си да си понапоил щяла си да си понапоила щяло си да си понапоило щели сте да сте понапоили
3 лице щял (е) да е понапоил щяла (е) да е понапоила щяло (е) да е понапоило щели (са) да са понапоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понапоил бих понапоила бих понапоило бихме понапоили
2 лице би понапоил би понапоила би понапоило бихте понапоили
3 лице би понапоил би понапоила би понапоило биха понапоили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·на·пой по·на·пой·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·по·ен
непълен член по·на·по·е·ния
пълен член по·на·по·е·ни·ят
женски род по·на·по·е·на
членувано по·на·по·е·на·та
среден род по·на·по·е·но
членувано по·на·по·е·но·то
множествено число по·на·по·е·ни
членувано по·на·по·е·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·по·ил
непълен член по·на·по·и·лия
пълен член по·на·по·и·ли·ят
женски род по·на·по·и·ла
членувано по·на·по·и·ла·та
среден род по·на·по·и·ло
членувано по·на·по·и·ло·то
множествено число по·на·по·и·ли
членувано по·на·по·и·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·по·ял
непълен член по·на·по·я·лия
пълен член по·на·по·я·ли·ят
женски род по·на·по·я·ла
членувано по·на·по·я·ла·та
среден род по·на·по·я·ло
членувано по·на·по·я·ло·то
множествено число по·на·по·е·ли
членувано по·на·по·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·по·ящ
непълен член по·на·по·я·щия
пълен член по·на·по·я·щи·ят
женски род по·на·по·я·ща
членувано по·на·по·я·ща·та
среден род по·на·по·я·що
членувано по·на·по·я·що·то
множествено число по·на·по·я·щи
членувано по·на·по·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·на·по·ей·ки