Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/понаостря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола понаостря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·ос·т·ря по·на·ос·т·рим
2 лице по·на·ос·т·риш по·на·ос·т·ри·те
3 лице по·на·ос·т·ри по·на·ос·т·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·ос·т·рих по·на·ос·т·рих·ме
2 лице по·на·ос·т·ри по·на·ос·т·рих·те
3 лице по·на·ос·т·ри по·на·ос·т·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·ос·т·рех по·на·ос·т·рех·ме
2 лице по·на·ос·т·ре·ше по·на·ос·т·рех·те
3 лице по·на·ос·т·ре·ше по·на·ос·т·ре·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понаострил съм понаострила съм понаострило съм понаострили сме
2 лице понаострил си понаострила си понаострило си понаострили сте
3 лице понаострил е понаострила е понаострило е понаострили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понаострил бях понаострила бях понаострило бяхме понаострили
2 лице беше понаострил беше понаострила беше понаострило бяхте понаострили
3 лице беше понаострил беше понаострила беше понаострило бяха понаострили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще понаостря ще понаострим
2 лице ще понаостриш ще понаострите
3 лице ще понаостри ще понаострят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понаострил ще съм понаострила ще съм понаострило ще сме понаострили
2 лице ще си понаострил ще си понаострила ще си понаострило ще сте понаострили
3 лице ще е понаострил ще е понаострила ще е понаострило ще са понаострили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да понаостря щяхме да понаострим
2 лице щеше да понаостриш щяхте да понаострите
3 лице щеше да понаостри щяха да понаострят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понаострил щях да съм понаострила щях да съм понаострило щяхме да сме понаострили
2 лице щеше да си понаострил щеше да си понаострила щеше да си понаострило щяхте да сте понаострили
3 лице щеше да е понаострил щеше да е понаострила щеше да е понаострило щяха да са понаострили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понаострел съм понаострела съм понаострело съм понаострели сме
2 лице понаострел си понаострела си понаострело си понаострели сте
3 лице понаострел (е) понаострела (е) понаострело (е) понаострели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понаострил съм понаострила съм понаострило съм понаострили сме
2 лице понаострил си понаострила си понаострило си понаострили сте
3 лице понаострил (е) понаострила (е) понаострило (е) понаострили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понаострил била съм понаострила било съм понаострило били сме понаострили
2 лице бил си понаострил била си понаострила било си понаострило били сте понаострили
3 лице бил (е) понаострил била (е) понаострила било (е) понаострило били (са) понаострили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понаостря щяла съм да понаостря щяло съм да понаостря щели сме да понаострим
2 лице щял си да понаостриш щяла си да понаостриш щяло си да понаостриш щели сте да понаострите
3 лице щял (е) да понаостри щяла (е) да понаостри щяло (е) да понаостри щели (са) да понаострят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понаострил щяла съм да съм понаострила щяло съм да съм понаострило щели сме да сме понаострили
2 лице щял си да си понаострил щяла си да си понаострила щяло си да си понаострило щели сте да сте понаострили
3 лице щял (е) да е понаострил щяла (е) да е понаострила щяло (е) да е понаострило щели (са) да са понаострили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понаострил бих понаострила бих понаострило бихме понаострили
2 лице би понаострил би понаострила би понаострило бихте понаострили
3 лице би понаострил би понаострила би понаострило биха понаострили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·на·ос·т·ри по·на·ос·т·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·ос·т·рен
непълен член по·на·ос·т·ре·ния
пълен член по·на·ос·т·ре·ни·ят
женски род по·на·ос·т·ре·на
членувано по·на·ос·т·ре·на·та
среден род по·на·ос·т·ре·но
членувано по·на·ос·т·ре·но·то
множествено число по·на·ос·т·ре·ни
членувано по·на·ос·т·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·ос·т·рил
непълен член по·на·ос·т·ри·лия
пълен член по·на·ос·т·ри·ли·ят
женски род по·на·ос·т·ри·ла
членувано по·на·ос·т·ри·ла·та
среден род по·на·ос·т·ри·ло
членувано по·на·ос·т·ри·ло·то
множествено число по·на·ос·т·ри·ли
членувано по·на·ос·т·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·ос·т·рел
непълен член по·на·ос·т·ре·лия
пълен член по·на·ос·т·ре·ли·ят
женски род по·на·ос·т·ре·ла
членувано по·на·ос·т·ре·ла·та
среден род по·на·ос·т·ре·ло
членувано по·на·ос·т·ре·ло·то
множествено число по·на·ос·т·ре·ли
членувано по·на·ос·т·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·ос·т·рещ
непълен член по·на·ос·т·ре·щия
пълен член по·на·ос·т·ре·щи·ят
женски род по·на·ос·т·ре·ща
членувано по·на·ос·т·ре·ща·та
среден род по·на·ос·т·ре·що
членувано по·на·ос·т·ре·що·то
множествено число по·на·ос·т·ре·щи
членувано по·на·ос·т·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·на·ос·т·рей·ки