Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поналютявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поналютявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·лю·тя·вам по·на·лю·тя·ва·ме
2 лице по·на·лю·тя·ваш по·на·лю·тя·ва·те
3 лице по·на·лю·тя·ва по·на·лю·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·лю·тя·вах по·на·лю·тя·вах·ме
2 лице по·на·лю·тя·ва по·на·лю·тя·вах·те
3 лице по·на·лю·тя·ва по·на·лю·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·лю·тя·вах по·на·лю·тя·вах·ме
2 лице по·на·лю·тя·ва·ше по·на·лю·тя·вах·те
3 лице по·на·лю·тя·ва·ше по·на·лю·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютявал съм поналютявала съм поналютявало съм поналютявали сме
2 лице поналютявал си поналютявала си поналютявало си поналютявали сте
3 лице поналютявал е поналютявала е поналютявало е поналютявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поналютявал бях поналютявала бях поналютявало бяхме поналютявали
2 лице беше поналютявал беше поналютявала беше поналютявало бяхте поналютявали
3 лице беше поналютявал беше поналютявала беше поналютявало бяха поналютявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поналютявам ще поналютяваме
2 лице ще поналютяваш ще поналютявате
3 лице ще поналютява ще поналютяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поналютявал ще съм поналютявала ще съм поналютявало ще сме поналютявали
2 лице ще си поналютявал ще си поналютявала ще си поналютявало ще сте поналютявали
3 лице ще е поналютявал ще е поналютявала ще е поналютявало ще са поналютявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поналютявам щяхме да поналютяваме
2 лице щеше да поналютяваш щяхте да поналютявате
3 лице щеше да поналютява щяха да поналютяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поналютявал щях да съм поналютявала щях да съм поналютявало щяхме да сме поналютявали
2 лице щеше да си поналютявал щеше да си поналютявала щеше да си поналютявало щяхте да сте поналютявали
3 лице щеше да е поналютявал щеше да е поналютявала щеше да е поналютявало щяха да са поналютявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютявал съм поналютявала съм поналютявало съм поналютявали сме
2 лице поналютявал си поналютявала си поналютявало си поналютявали сте
3 лице поналютявал (е) поналютявала (е) поналютявало (е) поналютявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поналютявал съм поналютявала съм поналютявало съм поналютявали сме
2 лице поналютявал си поналютявала си поналютявало си поналютявали сте
3 лице поналютявал (е) поналютявала (е) поналютявало (е) поналютявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поналютявал била съм поналютявала било съм поналютявало били сме поналютявали
2 лице бил си поналютявал била си поналютявала било си поналютявало били сте поналютявали
3 лице бил (е) поналютявал била (е) поналютявала било (е) поналютявало били (са) поналютявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поналютявам щяла съм да поналютявам щяло съм да поналютявам щели сме да поналютяваме
2 лице щял си да поналютяваш щяла си да поналютяваш щяло си да поналютяваш щели сте да поналютявате
3 лице щял (е) да поналютява щяла (е) да поналютява щяло (е) да поналютява щели (са) да поналютяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поналютявал щяла съм да съм поналютявала щяло съм да съм поналютявало щели сме да сме поналютявали
2 лице щял си да си поналютявал щяла си да си поналютявала щяло си да си поналютявало щели сте да сте поналютявали
3 лице щял (е) да е поналютявал щяла (е) да е поналютявала щяло (е) да е поналютявало щели (са) да са поналютявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поналютявал бих поналютявала бих поналютявало бихме поналютявали
2 лице би поналютявал би поналютявала би поналютявало бихте поналютявали
3 лице би поналютявал би поналютявала би поналютявало биха поналютявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·на·лю·тя·вай по·на·лю·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·лю·тя·ван
непълен член по·на·лю·тя·ва·ния
пълен член по·на·лю·тя·ва·ни·ят
женски род по·на·лю·тя·ва·на
членувано по·на·лю·тя·ва·на·та
среден род по·на·лю·тя·ва·но
членувано по·на·лю·тя·ва·но·то
множествено число по·на·лю·тя·ва·ни
членувано по·на·лю·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·лю·тя·вал
непълен член по·на·лю·тя·ва·лия
пълен член по·на·лю·тя·ва·ли·ят
женски род по·на·лю·тя·ва·ла
членувано по·на·лю·тя·ва·ла·та
среден род по·на·лю·тя·ва·ло
членувано по·на·лю·тя·ва·ло·то
множествено число по·на·лю·тя·ва·ли
членувано по·на·лю·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·лю·тя·вал
непълен член по·на·лю·тя·ва·лия
пълен член по·на·лю·тя·ва·ли·ят
женски род по·на·лю·тя·ва·ла
членувано по·на·лю·тя·ва·ла·та
среден род по·на·лю·тя·ва·ло
членувано по·на·лю·тя·ва·ло·то
множествено число по·на·лю·тя·ва·ли
членувано по·на·лю·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·лю·тя·ващ
непълен член по·на·лю·тя·ва·щия
пълен член по·на·лю·тя·ва·щи·ят
женски род по·на·лю·тя·ва·ща
членувано по·на·лю·тя·ва·ща·та
среден род по·на·лю·тя·ва·що
членувано по·на·лю·тя·ва·що·то
множествено число по·на·лю·тя·ва·щи
членувано по·на·лю·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·на·лю·тя·вай·ки