Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/понакажа

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола понакажа. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·ка·жа по·на·ка·жем
2 лице по·на·ка·жеш по·на·ка·же·те
3 лице по·на·ка·же по·на·ка·жат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·ка·зах по·на·ка·зах·ме
2 лице по·на·ка·за по·на·ка·зах·те
3 лице по·на·ка·за по·на·ка·за·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·ка·жех по·на·ка·жех·ме
2 лице по·на·ка·же·ше по·на·ка·жех·те
3 лице по·на·ка·же·ше по·на·ка·же·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понаказал съм понаказала съм понаказало съм понаказали сме
2 лице понаказал си понаказала си понаказало си понаказали сте
3 лице понаказал е понаказала е понаказало е понаказали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понаказал бях понаказала бях понаказало бяхме понаказали
2 лице беше понаказал беше понаказала беше понаказало бяхте понаказали
3 лице беше понаказал беше понаказала беше понаказало бяха понаказали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще понакажа ще понакажем
2 лице ще понакажеш ще понакажете
3 лице ще понакаже ще понакажат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понаказал ще съм понаказала ще съм понаказало ще сме понаказали
2 лице ще си понаказал ще си понаказала ще си понаказало ще сте понаказали
3 лице ще е понаказал ще е понаказала ще е понаказало ще са понаказали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да понакажа щяхме да понакажем
2 лице щеше да понакажеш щяхте да понакажете
3 лице щеше да понакаже щяха да понакажат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понаказал щях да съм понаказала щях да съм понаказало щяхме да сме понаказали
2 лице щеше да си понаказал щеше да си понаказала щеше да си понаказало щяхте да сте понаказали
3 лице щеше да е понаказал щеше да е понаказала щеше да е понаказало щяха да са понаказали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понакажел съм понакажела съм понакажело съм понакажели сме
2 лице понакажел си понакажела си понакажело си понакажели сте
3 лице понакажел (е) понакажела (е) понакажело (е) понакажели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понаказал съм понаказала съм понаказало съм понаказали сме
2 лице понаказал си понаказала си понаказало си понаказали сте
3 лице понаказал (е) понаказала (е) понаказало (е) понаказали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понаказал била съм понаказала било съм понаказало били сме понаказали
2 лице бил си понаказал била си понаказала било си понаказало били сте понаказали
3 лице бил (е) понаказал била (е) понаказала било (е) понаказало били (са) понаказали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понакажа щяла съм да понакажа щяло съм да понакажа щели сме да понакажем
2 лице щял си да понакажеш щяла си да понакажеш щяло си да понакажеш щели сте да понакажете
3 лице щял (е) да понакаже щяла (е) да понакаже щяло (е) да понакаже щели (са) да понакажат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понаказал щяла съм да съм понаказала щяло съм да съм понаказало щели сме да сме понаказали
2 лице щял си да си понаказал щяла си да си понаказала щяло си да си понаказало щели сте да сте понаказали
3 лице щял (е) да е понаказал щяла (е) да е понаказала щяло (е) да е понаказало щели (са) да са понаказали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понаказал бих понаказала бих понаказало бихме понаказали
2 лице би понаказал би понаказала би понаказало бихте понаказали
3 лице би понаказал би понаказала би понаказало биха понаказали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·на·ка·жи по·на·ка·же·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·ка·зан
непълен член по·на·ка·за·ния
пълен член по·на·ка·за·ни·ят
женски род по·на·ка·за·на
членувано по·на·ка·за·на·та
среден род по·на·ка·за·но
членувано по·на·ка·за·но·то
множествено число по·на·ка·за·ни
членувано по·на·ка·за·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·ка·зал
непълен член по·на·ка·за·лия
пълен член по·на·ка·за·ли·ят
женски род по·на·ка·за·ла
членувано по·на·ка·за·ла·та
среден род по·на·ка·за·ло
членувано по·на·ка·за·ло·то
множествено число по·на·ка·за·ли
членувано по·на·ка·за·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·ка·жел
непълен член по·на·ка·же·лия
пълен член по·на·ка·же·ли·ят
женски род по·на·ка·же·ла
членувано по·на·ка·же·ла·та
среден род по·на·ка·же·ло
членувано по·на·ка·же·ло·то
множествено число по·на·ка·же·ли
членувано по·на·ка·же·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]