Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/понавиквам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола понавиквам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·вик·вам по·на·вик·ва·ме
2 лице по·на·вик·ваш по·на·вик·ва·те
3 лице по·на·вик·ва по·на·вик·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·вик·вах по·на·вик·вах·ме
2 лице по·на·вик·ва по·на·вик·вах·те
3 лице по·на·вик·ва по·на·вик·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·вик·вах по·на·вик·вах·ме
2 лице по·на·вик·ва·ше по·на·вик·вах·те
3 лице по·на·вик·ва·ше по·на·вик·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавиквал съм понавиквала съм понавиквало съм понавиквали сме
2 лице понавиквал си понавиквала си понавиквало си понавиквали сте
3 лице понавиквал е понавиквала е понавиквало е понавиквали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понавиквал бях понавиквала бях понавиквало бяхме понавиквали
2 лице беше понавиквал беше понавиквала беше понавиквало бяхте понавиквали
3 лице беше понавиквал беше понавиквала беше понавиквало бяха понавиквали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще понавиквам ще понавикваме
2 лице ще понавикваш ще понавиквате
3 лице ще понавиква ще понавикват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понавиквал ще съм понавиквала ще съм понавиквало ще сме понавиквали
2 лице ще си понавиквал ще си понавиквала ще си понавиквало ще сте понавиквали
3 лице ще е понавиквал ще е понавиквала ще е понавиквало ще са понавиквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да понавиквам щяхме да понавикваме
2 лице щеше да понавикваш щяхте да понавиквате
3 лице щеше да понавиква щяха да понавикват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понавиквал щях да съм понавиквала щях да съм понавиквало щяхме да сме понавиквали
2 лице щеше да си понавиквал щеше да си понавиквала щеше да си понавиквало щяхте да сте понавиквали
3 лице щеше да е понавиквал щеше да е понавиквала щеше да е понавиквало щяха да са понавиквали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавиквал съм понавиквала съм понавиквало съм понавиквали сме
2 лице понавиквал си понавиквала си понавиквало си понавиквали сте
3 лице понавиквал (е) понавиквала (е) понавиквало (е) понавиквали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавиквал съм понавиквала съм понавиквало съм понавиквали сме
2 лице понавиквал си понавиквала си понавиквало си понавиквали сте
3 лице понавиквал (е) понавиквала (е) понавиквало (е) понавиквали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понавиквал била съм понавиквала било съм понавиквало били сме понавиквали
2 лице бил си понавиквал била си понавиквала било си понавиквало били сте понавиквали
3 лице бил (е) понавиквал била (е) понавиквала било (е) понавиквало били (са) понавиквали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понавиквам щяла съм да понавиквам щяло съм да понавиквам щели сме да понавикваме
2 лице щял си да понавикваш щяла си да понавикваш щяло си да понавикваш щели сте да понавиквате
3 лице щял (е) да понавиква щяла (е) да понавиква щяло (е) да понавиква щели (са) да понавикват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понавиквал щяла съм да съм понавиквала щяло съм да съм понавиквало щели сме да сме понавиквали
2 лице щял си да си понавиквал щяла си да си понавиквала щяло си да си понавиквало щели сте да сте понавиквали
3 лице щял (е) да е понавиквал щяла (е) да е понавиквала щяло (е) да е понавиквало щели (са) да са понавиквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понавиквал бих понавиквала бих понавиквало бихме понавиквали
2 лице би понавиквал би понавиквала би понавиквало бихте понавиквали
3 лице би понавиквал би понавиквала би понавиквало биха понавиквали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·на·вик·вай по·на·вик·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·вик·ван
непълен член по·на·вик·ва·ния
пълен член по·на·вик·ва·ни·ят
женски род по·на·вик·ва·на
членувано по·на·вик·ва·на·та
среден род по·на·вик·ва·но
членувано по·на·вик·ва·но·то
множествено число по·на·вик·ва·ни
членувано по·на·вик·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·вик·вал
непълен член по·на·вик·ва·лия
пълен член по·на·вик·ва·ли·ят
женски род по·на·вик·ва·ла
членувано по·на·вик·ва·ла·та
среден род по·на·вик·ва·ло
членувано по·на·вик·ва·ло·то
множествено число по·на·вик·ва·ли
членувано по·на·вик·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·вик·вал
непълен член по·на·вик·ва·лия
пълен член по·на·вик·ва·ли·ят
женски род по·на·вик·ва·ла
членувано по·на·вик·ва·ла·та
среден род по·на·вик·ва·ло
членувано по·на·вик·ва·ло·то
множествено число по·на·вик·ва·ли
членувано по·на·вик·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·вик·ващ
непълен член по·на·вик·ва·щия
пълен член по·на·вик·ва·щи·ят
женски род по·на·вик·ва·ща
членувано по·на·вик·ва·ща·та
среден род по·на·вик·ва·що
членувано по·на·вик·ва·що·то
множествено число по·на·вик·ва·щи
членувано по·на·вик·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·на·вик·вай·ки