Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/понавестя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола понавестя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·вес·тя по·на·вес·тим
2 лице по·на·вес·тиш по·на·вес·ти·те
3 лице по·на·вес·ти по·на·вес·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·вес·тих по·на·вес·тих·ме
2 лице по·на·вес·ти по·на·вес·тих·те
3 лице по·на·вес·ти по·на·вес·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·на·вес·тях по·на·вес·тях·ме
2 лице по·на·вес·те·ше по·на·вес·тях·те
3 лице по·на·вес·те·ше по·на·вес·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавестил съм понавестила съм понавестило съм понавестили сме
2 лице понавестил си понавестила си понавестило си понавестили сте
3 лице понавестил е понавестила е понавестило е понавестили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понавестил бях понавестила бях понавестило бяхме понавестили
2 лице беше понавестил беше понавестила беше понавестило бяхте понавестили
3 лице беше понавестил беше понавестила беше понавестило бяха понавестили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще понавестя ще понавестим
2 лице ще понавестиш ще понавестите
3 лице ще понавести ще понавестят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понавестил ще съм понавестила ще съм понавестило ще сме понавестили
2 лице ще си понавестил ще си понавестила ще си понавестило ще сте понавестили
3 лице ще е понавестил ще е понавестила ще е понавестило ще са понавестили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да понавестя щяхме да понавестим
2 лице щеше да понавестиш щяхте да понавестите
3 лице щеше да понавести щяха да понавестят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понавестил щях да съм понавестила щях да съм понавестило щяхме да сме понавестили
2 лице щеше да си понавестил щеше да си понавестила щеше да си понавестило щяхте да сте понавестили
3 лице щеше да е понавестил щеше да е понавестила щеше да е понавестило щяха да са понавестили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавестял съм понавестяла съм понавестяло съм понавестели сме
2 лице понавестял си понавестяла си понавестяло си понавестели сте
3 лице понавестял (е) понавестяла (е) понавестяло (е) понавестели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавестил съм понавестила съм понавестило съм понавестили сме
2 лице понавестил си понавестила си понавестило си понавестили сте
3 лице понавестил (е) понавестила (е) понавестило (е) понавестили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понавестил била съм понавестила било съм понавестило били сме понавестили
2 лице бил си понавестил била си понавестила било си понавестило били сте понавестили
3 лице бил (е) понавестил била (е) понавестила било (е) понавестило били (са) понавестили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понавестя щяла съм да понавестя щяло съм да понавестя щели сме да понавестим
2 лице щял си да понавестиш щяла си да понавестиш щяло си да понавестиш щели сте да понавестите
3 лице щял (е) да понавести щяла (е) да понавести щяло (е) да понавести щели (са) да понавестят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понавестил щяла съм да съм понавестила щяло съм да съм понавестило щели сме да сме понавестили
2 лице щял си да си понавестил щяла си да си понавестила щяло си да си понавестило щели сте да сте понавестили
3 лице щял (е) да е понавестил щяла (е) да е понавестила щяло (е) да е понавестило щели (са) да са понавестили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понавестил бих понавестила бих понавестило бихме понавестили
2 лице би понавестил би понавестила би понавестило бихте понавестили
3 лице би понавестил би понавестила би понавестило биха понавестили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·на·вес·ти по·на·вес·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·вес·тен
непълен член по·на·вес·те·ния
пълен член по·на·вес·те·ни·ят
женски род по·на·вес·те·на
членувано по·на·вес·те·на·та
среден род по·на·вес·те·но
членувано по·на·вес·те·но·то
множествено число по·на·вес·те·ни
членувано по·на·вес·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·вес·тил
непълен член по·на·вес·ти·лия
пълен член по·на·вес·ти·ли·ят
женски род по·на·вес·ти·ла
членувано по·на·вес·ти·ла·та
среден род по·на·вес·ти·ло
членувано по·на·вес·ти·ло·то
множествено число по·на·вес·ти·ли
членувано по·на·вес·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·вес·тял
непълен член по·на·вес·тя·лия
пълен член по·на·вес·тя·ли·ят
женски род по·на·вес·тя·ла
членувано по·на·вес·тя·ла·та
среден род по·на·вес·тя·ло
членувано по·на·вес·тя·ло·то
множествено число по·на·вес·те·ли
членувано по·на·вес·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·на·вес·тящ
непълен член по·на·вес·тя·щия
пълен член по·на·вес·тя·щи·ят
женски род по·на·вес·тя·ща
членувано по·на·вес·тя·ща·та
среден род по·на·вес·тя·що
членувано по·на·вес·тя·що·то
множествено число по·на·вес·тя·щи
членувано по·на·вес·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·на·вес·тей·ки