Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поканя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поканя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ка·ня по·ка·ним
2 лице по·ка·ниш по·ка·ни·те
3 лице по·ка·ни по·ка·нят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ка·них по·ка·них·ме
2 лице по·ка·ни по·ка·них·те
3 лице по·ка·ни по·ка·ни·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ка·нех по·ка·нех·ме
2 лице по·ка·не·ше по·ка·нех·те
3 лице по·ка·не·ше по·ка·не·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поканил съм поканила съм поканило съм поканили сме
2 лице поканил си поканила си поканило си поканили сте
3 лице поканил е поканила е поканило е поканили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поканил бях поканила бях поканило бяхме поканили
2 лице беше поканил беше поканила беше поканило бяхте поканили
3 лице беше поканил беше поканила беше поканило бяха поканили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поканя ще поканим
2 лице ще поканиш ще поканите
3 лице ще покани ще поканят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поканил ще съм поканила ще съм поканило ще сме поканили
2 лице ще си поканил ще си поканила ще си поканило ще сте поканили
3 лице ще е поканил ще е поканила ще е поканило ще са поканили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поканя щяхме да поканим
2 лице щеше да поканиш щяхте да поканите
3 лице щеше да покани щяха да поканят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поканил щях да съм поканила щях да съм поканило щяхме да сме поканили
2 лице щеше да си поканил щеше да си поканила щеше да си поканило щяхте да сте поканили
3 лице щеше да е поканил щеше да е поканила щеше да е поканило щяха да са поканили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поканел съм поканела съм поканело съм поканели сме
2 лице поканел си поканела си поканело си поканели сте
3 лице поканел (е) поканела (е) поканело (е) поканели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поканил съм поканила съм поканило съм поканили сме
2 лице поканил си поканила си поканило си поканили сте
3 лице поканил (е) поканила (е) поканило (е) поканили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поканил била съм поканила било съм поканило били сме поканили
2 лице бил си поканил била си поканила било си поканило били сте поканили
3 лице бил (е) поканил била (е) поканила било (е) поканило били (са) поканили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поканя щяла съм да поканя щяло съм да поканя щели сме да поканим
2 лице щял си да поканиш щяла си да поканиш щяло си да поканиш щели сте да поканите
3 лице щял (е) да покани щяла (е) да покани щяло (е) да покани щели (са) да поканят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поканил щяла съм да съм поканила щяло съм да съм поканило щели сме да сме поканили
2 лице щял си да си поканил щяла си да си поканила щяло си да си поканило щели сте да сте поканили
3 лице щял (е) да е поканил щяла (е) да е поканила щяло (е) да е поканило щели (са) да са поканили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поканил бих поканила бих поканило бихме поканили
2 лице би поканил би поканила би поканило бихте поканили
3 лице би поканил би поканила би поканило биха поканили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·ка·ни по·ка·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ка·нен
непълен член по·ка·не·ния
пълен член по·ка·не·ни·ят
женски род по·ка·не·на
членувано по·ка·не·на·та
среден род по·ка·не·но
членувано по·ка·не·но·то
множествено число по·ка·не·ни
членувано по·ка·не·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ка·нил
непълен член по·ка·ни·лия
пълен член по·ка·ни·ли·ят
женски род по·ка·ни·ла
членувано по·ка·ни·ла·та
среден род по·ка·ни·ло
членувано по·ка·ни·ло·то
множествено число по·ка·ни·ли
членувано по·ка·ни·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ка·нел
непълен член по·ка·не·лия
пълен член по·ка·не·ли·ят
женски род по·ка·не·ла
членувано по·ка·не·ла·та
среден род по·ка·не·ло
членувано по·ка·не·ло·то
множествено число по·ка·не·ли
членувано по·ка·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ка·нещ
непълен член по·ка·не·щия
пълен член по·ка·не·щи·ят
женски род по·ка·не·ща
членувано по·ка·не·ща·та
среден род по·ка·не·що
членувано по·ка·не·що·то
множествено число по·ка·не·щи
членувано по·ка·не·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·ка·ней·ки