Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поизмъча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поизмъча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·мъ·ча по·из·мъ·чим
2 лице по·из·мъ·чиш по·из·мъ·чи·те
3 лице по·из·мъ·чи по·из·мъ·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·мъ·чих по·из·мъ·чих·ме
2 лице по·из·мъ·чи по·из·мъ·чих·те
3 лице по·из·мъ·чи по·из·мъ·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·мъ·чех по·из·мъ·чех·ме
2 лице по·из·мъ·че·ше по·из·мъ·чех·те
3 лице по·из·мъ·че·ше по·из·мъ·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизмъчил съм поизмъчила съм поизмъчило съм поизмъчили сме
2 лице поизмъчил си поизмъчила си поизмъчило си поизмъчили сте
3 лице поизмъчил е поизмъчила е поизмъчило е поизмъчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизмъчил бях поизмъчила бях поизмъчило бяхме поизмъчили
2 лице беше поизмъчил беше поизмъчила беше поизмъчило бяхте поизмъчили
3 лице беше поизмъчил беше поизмъчила беше поизмъчило бяха поизмъчили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поизмъча ще поизмъчим
2 лице ще поизмъчиш ще поизмъчите
3 лице ще поизмъчи ще поизмъчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизмъчил ще съм поизмъчила ще съм поизмъчило ще сме поизмъчили
2 лице ще си поизмъчил ще си поизмъчила ще си поизмъчило ще сте поизмъчили
3 лице ще е поизмъчил ще е поизмъчила ще е поизмъчило ще са поизмъчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поизмъча щяхме да поизмъчим
2 лице щеше да поизмъчиш щяхте да поизмъчите
3 лице щеше да поизмъчи щяха да поизмъчат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизмъчил щях да съм поизмъчила щях да съм поизмъчило щяхме да сме поизмъчили
2 лице щеше да си поизмъчил щеше да си поизмъчила щеше да си поизмъчило щяхте да сте поизмъчили
3 лице щеше да е поизмъчил щеше да е поизмъчила щеше да е поизмъчило щяха да са поизмъчили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизмъчел съм поизмъчела съм поизмъчело съм поизмъчели сме
2 лице поизмъчел си поизмъчела си поизмъчело си поизмъчели сте
3 лице поизмъчел (е) поизмъчела (е) поизмъчело (е) поизмъчели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизмъчил съм поизмъчила съм поизмъчило съм поизмъчили сме
2 лице поизмъчил си поизмъчила си поизмъчило си поизмъчили сте
3 лице поизмъчил (е) поизмъчила (е) поизмъчило (е) поизмъчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизмъчил била съм поизмъчила било съм поизмъчило били сме поизмъчили
2 лице бил си поизмъчил била си поизмъчила било си поизмъчило били сте поизмъчили
3 лице бил (е) поизмъчил била (е) поизмъчила било (е) поизмъчило били (са) поизмъчили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизмъча щяла съм да поизмъча щяло съм да поизмъча щели сме да поизмъчим
2 лице щял си да поизмъчиш щяла си да поизмъчиш щяло си да поизмъчиш щели сте да поизмъчите
3 лице щял (е) да поизмъчи щяла (е) да поизмъчи щяло (е) да поизмъчи щели (са) да поизмъчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизмъчил щяла съм да съм поизмъчила щяло съм да съм поизмъчило щели сме да сме поизмъчили
2 лице щял си да си поизмъчил щяла си да си поизмъчила щяло си да си поизмъчило щели сте да сте поизмъчили
3 лице щял (е) да е поизмъчил щяла (е) да е поизмъчила щяло (е) да е поизмъчило щели (са) да са поизмъчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизмъчил бих поизмъчила бих поизмъчило бихме поизмъчили
2 лице би поизмъчил би поизмъчила би поизмъчило бихте поизмъчили
3 лице би поизмъчил би поизмъчила би поизмъчило биха поизмъчили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·из·мъ·чи по·из·мъ·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мъ·чен
непълен член по·из·мъ·че·ния
пълен член по·из·мъ·че·ни·ят
женски род по·из·мъ·че·на
членувано по·из·мъ·че·на·та
среден род по·из·мъ·че·но
членувано по·из·мъ·че·но·то
множествено число по·из·мъ·че·ни
членувано по·из·мъ·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мъ·чил
непълен член по·из·мъ·чи·лия
пълен член по·из·мъ·чи·ли·ят
женски род по·из·мъ·чи·ла
членувано по·из·мъ·чи·ла·та
среден род по·из·мъ·чи·ло
членувано по·из·мъ·чи·ло·то
множествено число по·из·мъ·чи·ли
членувано по·из·мъ·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мъ·чел
непълен член по·из·мъ·че·лия
пълен член по·из·мъ·че·ли·ят
женски род по·из·мъ·че·ла
членувано по·из·мъ·че·ла·та
среден род по·из·мъ·че·ло
членувано по·из·мъ·че·ло·то
множествено число по·из·мъ·че·ли
членувано по·из·мъ·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мъ·чещ
непълен член по·из·мъ·че·щия
пълен член по·из·мъ·че·щи·ят
женски род по·из·мъ·че·ща
членувано по·из·мъ·че·ща·та
среден род по·из·мъ·че·що
членувано по·из·мъ·че·що·то
множествено число по·из·мъ·че·щи
членувано по·из·мъ·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·из·мъ·чей·ки