Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поизместя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поизместя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·мес·тя по·из·мес·тим
2 лице по·из·мес·тиш по·из·мес·ти·те
3 лице по·из·мес·ти по·из·мес·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·мес·тих по·из·мес·тих·ме
2 лице по·из·мес·ти по·из·мес·тих·те
3 лице по·из·мес·ти по·из·мес·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·из·мес·тех по·из·мес·тех·ме
2 лице по·из·мес·те·ше по·из·мес·тех·те
3 лице по·из·мес·те·ше по·из·мес·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизместил съм поизместила съм поизместило съм поизместили сме
2 лице поизместил си поизместила си поизместило си поизместили сте
3 лице поизместил е поизместила е поизместило е поизместили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизместил бях поизместила бях поизместило бяхме поизместили
2 лице беше поизместил беше поизместила беше поизместило бяхте поизместили
3 лице беше поизместил беше поизместила беше поизместило бяха поизместили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поизместя ще поизместим
2 лице ще поизместиш ще поизместите
3 лице ще поизмести ще поизместят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизместил ще съм поизместила ще съм поизместило ще сме поизместили
2 лице ще си поизместил ще си поизместила ще си поизместило ще сте поизместили
3 лице ще е поизместил ще е поизместила ще е поизместило ще са поизместили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поизместя щяхме да поизместим
2 лице щеше да поизместиш щяхте да поизместите
3 лице щеше да поизмести щяха да поизместят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизместил щях да съм поизместила щях да съм поизместило щяхме да сме поизместили
2 лице щеше да си поизместил щеше да си поизместила щеше да си поизместило щяхте да сте поизместили
3 лице щеше да е поизместил щеше да е поизместила щеше да е поизместило щяха да са поизместили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизместел съм поизместела съм поизместело съм поизместели сме
2 лице поизместел си поизместела си поизместело си поизместели сте
3 лице поизместел (е) поизместела (е) поизместело (е) поизместели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизместил съм поизместила съм поизместило съм поизместили сме
2 лице поизместил си поизместила си поизместило си поизместили сте
3 лице поизместил (е) поизместила (е) поизместило (е) поизместили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизместил била съм поизместила било съм поизместило били сме поизместили
2 лице бил си поизместил била си поизместила било си поизместило били сте поизместили
3 лице бил (е) поизместил била (е) поизместила било (е) поизместило били (са) поизместили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизместя щяла съм да поизместя щяло съм да поизместя щели сме да поизместим
2 лице щял си да поизместиш щяла си да поизместиш щяло си да поизместиш щели сте да поизместите
3 лице щял (е) да поизмести щяла (е) да поизмести щяло (е) да поизмести щели (са) да поизместят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизместил щяла съм да съм поизместила щяло съм да съм поизместило щели сме да сме поизместили
2 лице щял си да си поизместил щяла си да си поизместила щяло си да си поизместило щели сте да сте поизместили
3 лице щял (е) да е поизместил щяла (е) да е поизместила щяло (е) да е поизместило щели (са) да са поизместили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизместил бих поизместила бих поизместило бихме поизместили
2 лице би поизместил би поизместила би поизместило бихте поизместили
3 лице би поизместил би поизместила би поизместило биха поизместили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·из·мес·ти по·из·мес·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мес·тен
непълен член по·из·мес·те·ния
пълен член по·из·мес·те·ни·ят
женски род по·из·мес·те·на
членувано по·из·мес·те·на·та
среден род по·из·мес·те·но
членувано по·из·мес·те·но·то
множествено число по·из·мес·те·ни
членувано по·из·мес·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мес·тил
непълен член по·из·мес·ти·лия
пълен член по·из·мес·ти·ли·ят
женски род по·из·мес·ти·ла
членувано по·из·мес·ти·ла·та
среден род по·из·мес·ти·ло
членувано по·из·мес·ти·ло·то
множествено число по·из·мес·ти·ли
членувано по·из·мес·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мес·тел
непълен член по·из·мес·те·лия
пълен член по·из·мес·те·ли·ят
женски род по·из·мес·те·ла
членувано по·из·мес·те·ла·та
среден род по·из·мес·те·ло
членувано по·из·мес·те·ло·то
множествено число по·из·мес·те·ли
членувано по·из·мес·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·из·мес·тещ
непълен член по·из·мес·те·щия
пълен член по·из·мес·те·щи·ят
женски род по·из·мес·те·ща
членувано по·из·мес·те·ща·та
среден род по·из·мес·те·що
членувано по·из·мес·те·що·то
множествено число по·из·мес·те·щи
членувано по·из·мес·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·из·мес·тей·ки