Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/повелявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола повелявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ве·ля·вам по·ве·ля·ва·ме
2 лице по·ве·ля·ваш по·ве·ля·ва·те
3 лице по·ве·ля·ва по·ве·ля·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ве·ля·вах по·ве·ля·вах·ме
2 лице по·ве·ля·ва по·ве·ля·вах·те
3 лице по·ве·ля·ва по·ве·ля·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ве·ля·вах по·ве·ля·вах·ме
2 лице по·ве·ля·ва·ше по·ве·ля·вах·те
3 лице по·ве·ля·ва·ше по·ве·ля·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повелявал съм повелявала съм повелявало съм повелявали сме
2 лице повелявал си повелявала си повелявало си повелявали сте
3 лице повелявал е повелявала е повелявало е повелявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях повелявал бях повелявала бях повелявало бяхме повелявали
2 лице беше повелявал беше повелявала беше повелявало бяхте повелявали
3 лице беше повелявал беше повелявала беше повелявало бяха повелявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще повелявам ще повеляваме
2 лице ще повеляваш ще повелявате
3 лице ще повелява ще повеляват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм повелявал ще съм повелявала ще съм повелявало ще сме повелявали
2 лице ще си повелявал ще си повелявала ще си повелявало ще сте повелявали
3 лице ще е повелявал ще е повелявала ще е повелявало ще са повелявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да повелявам щяхме да повеляваме
2 лице щеше да повеляваш щяхте да повелявате
3 лице щеше да повелява щяха да повеляват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм повелявал щях да съм повелявала щях да съм повелявало щяхме да сме повелявали
2 лице щеше да си повелявал щеше да си повелявала щеше да си повелявало щяхте да сте повелявали
3 лице щеше да е повелявал щеше да е повелявала щеше да е повелявало щяха да са повелявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повелявал съм повелявала съм повелявало съм повелявали сме
2 лице повелявал си повелявала си повелявало си повелявали сте
3 лице повелявал (е) повелявала (е) повелявало (е) повелявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повелявал съм повелявала съм повелявало съм повелявали сме
2 лице повелявал си повелявала си повелявало си повелявали сте
3 лице повелявал (е) повелявала (е) повелявало (е) повелявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм повелявал била съм повелявала било съм повелявало били сме повелявали
2 лице бил си повелявал била си повелявала било си повелявало били сте повелявали
3 лице бил (е) повелявал била (е) повелявала било (е) повелявало били (са) повелявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да повелявам щяла съм да повелявам щяло съм да повелявам щели сме да повеляваме
2 лице щял си да повеляваш щяла си да повеляваш щяло си да повеляваш щели сте да повелявате
3 лице щял (е) да повелява щяла (е) да повелява щяло (е) да повелява щели (са) да повеляват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм повелявал щяла съм да съм повелявала щяло съм да съм повелявало щели сме да сме повелявали
2 лице щял си да си повелявал щяла си да си повелявала щяло си да си повелявало щели сте да сте повелявали
3 лице щял (е) да е повелявал щяла (е) да е повелявала щяло (е) да е повелявало щели (са) да са повелявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих повелявал бих повелявала бих повелявало бихме повелявали
2 лице би повелявал би повелявала би повелявало бихте повелявали
3 лице би повелявал би повелявала би повелявало биха повелявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·ве·ля·вай по·ве·ля·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ве·ля·ван
непълен член по·ве·ля·ва·ния
пълен член по·ве·ля·ва·ни·ят
женски род по·ве·ля·ва·на
членувано по·ве·ля·ва·на·та
среден род по·ве·ля·ва·но
членувано по·ве·ля·ва·но·то
множествено число по·ве·ля·ва·ни
членувано по·ве·ля·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ве·ля·вал
непълен член по·ве·ля·ва·лия
пълен член по·ве·ля·ва·ли·ят
женски род по·ве·ля·ва·ла
членувано по·ве·ля·ва·ла·та
среден род по·ве·ля·ва·ло
членувано по·ве·ля·ва·ло·то
множествено число по·ве·ля·ва·ли
членувано по·ве·ля·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ве·ля·вал
непълен член по·ве·ля·ва·лия
пълен член по·ве·ля·ва·ли·ят
женски род по·ве·ля·ва·ла
членувано по·ве·ля·ва·ла·та
среден род по·ве·ля·ва·ло
членувано по·ве·ля·ва·ло·то
множествено число по·ве·ля·ва·ли
членувано по·ве·ля·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ве·ля·ващ
непълен член по·ве·ля·ва·щия
пълен член по·ве·ля·ва·щи·ят
женски род по·ве·ля·ва·ща
членувано по·ве·ля·ва·ща·та
среден род по·ве·ля·ва·що
членувано по·ве·ля·ва·що·то
множествено число по·ве·ля·ва·щи
членувано по·ве·ля·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·ве·ля·вай·ки