Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поведа

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поведа. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ве·да по·ве·дем
2 лице по·ве·деш по·ве·де·те
3 лице по·ве·де по·ве·дат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ве·дох по·ве·дох·ме
2 лице по·ве·де по·ве·дох·те
3 лице по·ве·де по·ве·до·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ве·дях по·ве·дях·ме
2 лице по·ве·де·ше по·ве·дях·те
3 лице по·ве·де·ше по·ве·дя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повел съм повела съм повело съм повели сме
2 лице повел си повела си повело си повели сте
3 лице повел е повела е повело е повели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях повел бях повела бях повело бяхме повели
2 лице беше повел беше повела беше повело бяхте повели
3 лице беше повел беше повела беше повело бяха повели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поведа ще поведем
2 лице ще поведеш ще поведете
3 лице ще поведе ще поведат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм повел ще съм повела ще съм повело ще сме повели
2 лице ще си повел ще си повела ще си повело ще сте повели
3 лице ще е повел ще е повела ще е повело ще са повели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поведа щяхме да поведем
2 лице щеше да поведеш щяхте да поведете
3 лице щеше да поведе щяха да поведат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм повел щях да съм повела щях да съм повело щяхме да сме повели
2 лице щеше да си повел щеше да си повела щеше да си повело щяхте да сте повели
3 лице щеше да е повел щеше да е повела щеше да е повело щяха да са повели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поведял съм поведяла съм поведяло съм поведели сме
2 лице поведял си поведяла си поведяло си поведели сте
3 лице поведял (е) поведяла (е) поведяло (е) поведели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повел съм повела съм повело съм повели сме
2 лице повел си повела си повело си повели сте
3 лице повел (е) повела (е) повело (е) повели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм повел била съм повела било съм повело били сме повели
2 лице бил си повел била си повела било си повело били сте повели
3 лице бил (е) повел била (е) повела било (е) повело били (са) повели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поведа щяла съм да поведа щяло съм да поведа щели сме да поведем
2 лице щял си да поведеш щяла си да поведеш щяло си да поведеш щели сте да поведете
3 лице щял (е) да поведе щяла (е) да поведе щяло (е) да поведе щели (са) да поведат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм повел щяла съм да съм повела щяло съм да съм повело щели сме да сме повели
2 лице щял си да си повел щяла си да си повела щяло си да си повело щели сте да сте повели
3 лице щял (е) да е повел щяла (е) да е повела щяло (е) да е повело щели (са) да са повели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих повел бих повела бих повело бихме повели
2 лице би повел би повела би повело бихте повели
3 лице би повел би повела би повело биха повели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·ве·ди по·ве·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ве·ден
непълен член по·ве·де·ния
пълен член по·ве·де·ни·ят
женски род по·ве·де·на
членувано по·ве·де·на·та
среден род по·ве·де·но
членувано по·ве·де·но·то
множествено число по·ве·де·ни
членувано по·ве·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·вел
непълен член по·ве·лия
пълен член по·ве·ли·ят
женски род по·ве·ла
членувано по·ве·ла·та
среден род по·ве·ло
членувано по·ве·ло·то
множествено число по·ве·ли
членувано по·ве·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ве·дял
непълен член по·ве·дя·лия
пълен член по·ве·дя·ли·ят
женски род по·ве·дя·ла
членувано по·ве·дя·ла·та
среден род по·ве·дя·ло
членувано по·ве·дя·ло·то
множествено число по·ве·де·ли
членувано по·ве·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ве·дящ
непълен член по·ве·дя·щия
пълен член по·ве·дя·щи·ят
женски род по·ве·дя·ща
членувано по·ве·дя·ща·та
среден род по·ве·дя·що
членувано по·ве·дя·що·то
множествено число по·ве·дя·щи
членувано по·ве·дя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·ве·дей·ки