Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/побългаря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола побългаря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бъл·га·ря по·бъл·га·рим
2 лице по·бъл·га·риш по·бъл·га·ри·те
3 лице по·бъл·га·ри по·бъл·га·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бъл·га·рих по·бъл·га·рих·ме
2 лице по·бъл·га·ри по·бъл·га·рих·те
3 лице по·бъл·га·ри по·бъл·га·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бъл·га·рях по·бъл·га·рях·ме
2 лице по·бъл·га·ре·ше по·бъл·га·рях·те
3 лице по·бъл·га·ре·ше по·бъл·га·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарил съм побългарила съм побългарило съм побългарили сме
2 лице побългарил си побългарила си побългарило си побългарили сте
3 лице побългарил е побългарила е побългарило е побългарили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях побългарил бях побългарила бях побългарило бяхме побългарили
2 лице беше побългарил беше побългарила беше побългарило бяхте побългарили
3 лице беше побългарил беше побългарила беше побългарило бяха побългарили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще побългаря ще побългарим
2 лице ще побългариш ще побългарите
3 лице ще побългари ще побългарят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм побългарил ще съм побългарила ще съм побългарило ще сме побългарили
2 лице ще си побългарил ще си побългарила ще си побългарило ще сте побългарили
3 лице ще е побългарил ще е побългарила ще е побългарило ще са побългарили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да побългаря щяхме да побългарим
2 лице щеше да побългариш щяхте да побългарите
3 лице щеше да побългари щяха да побългарят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм побългарил щях да съм побългарила щях да съм побългарило щяхме да сме побългарили
2 лице щеше да си побългарил щеше да си побългарила щеше да си побългарило щяхте да сте побългарили
3 лице щеше да е побългарил щеше да е побългарила щеше да е побългарило щяха да са побългарили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарял съм побългаряла съм побългаряло съм побългарели сме
2 лице побългарял си побългаряла си побългаряло си побългарели сте
3 лице побългарял (е) побългаряла (е) побългаряло (е) побългарели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побългарил съм побългарила съм побългарило съм побългарили сме
2 лице побългарил си побългарила си побългарило си побългарили сте
3 лице побългарил (е) побългарила (е) побългарило (е) побългарили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм побългарил била съм побългарила било съм побългарило били сме побългарили
2 лице бил си побългарил била си побългарила било си побългарило били сте побългарили
3 лице бил (е) побългарил била (е) побългарила било (е) побългарило били (са) побългарили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да побългаря щяла съм да побългаря щяло съм да побългаря щели сме да побългарим
2 лице щял си да побългариш щяла си да побългариш щяло си да побългариш щели сте да побългарите
3 лице щял (е) да побългари щяла (е) да побългари щяло (е) да побългари щели (са) да побългарят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм побългарил щяла съм да съм побългарила щяло съм да съм побългарило щели сме да сме побългарили
2 лице щял си да си побългарил щяла си да си побългарила щяло си да си побългарило щели сте да сте побългарили
3 лице щял (е) да е побългарил щяла (е) да е побългарила щяло (е) да е побългарило щели (са) да са побългарили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих побългарил бих побългарила бих побългарило бихме побългарили
2 лице би побългарил би побългарила би побългарило бихте побългарили
3 лице би побългарил би побългарила би побългарило биха побългарили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·бъл·га·ри по·бъл·га·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бъл·га·рен
непълен член по·бъл·га·ре·ния
пълен член по·бъл·га·ре·ни·ят
женски род по·бъл·га·ре·на
членувано по·бъл·га·ре·на·та
среден род по·бъл·га·ре·но
членувано по·бъл·га·ре·но·то
множествено число по·бъл·га·ре·ни
членувано по·бъл·га·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бъл·га·рил
непълен член по·бъл·га·ри·лия
пълен член по·бъл·га·ри·ли·ят
женски род по·бъл·га·ри·ла
членувано по·бъл·га·ри·ла·та
среден род по·бъл·га·ри·ло
членувано по·бъл·га·ри·ло·то
множествено число по·бъл·га·ри·ли
членувано по·бъл·га·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бъл·га·рял
непълен член по·бъл·га·ря·лия
пълен член по·бъл·га·ря·ли·ят
женски род по·бъл·га·ря·ла
членувано по·бъл·га·ря·ла·та
среден род по·бъл·га·ря·ло
членувано по·бъл·га·ря·ло·то
множествено число по·бъл·га·ре·ли
членувано по·бъл·га·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бъл·га·рящ
непълен член по·бъл·га·ря·щия
пълен член по·бъл·га·ря·щи·ят
женски род по·бъл·га·ря·ща
членувано по·бъл·га·ря·ща·та
среден род по·бъл·га·ря·що
членувано по·бъл·га·ря·що·то
множествено число по·бъл·га·ря·щи
членувано по·бъл·га·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·бъл·га·рей·ки