Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/побуявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола побуявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бу·я·вам по·бу·я·ва·ме
2 лице по·бу·я·ваш по·бу·я·ва·те
3 лице по·бу·я·ва по·бу·я·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бу·я·вах по·бу·я·вах·ме
2 лице по·бу·я·ва по·бу·я·вах·те
3 лице по·бу·я·ва по·бу·я·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бу·я·вах по·бу·я·вах·ме
2 лице по·бу·я·ва·ше по·бу·я·вах·те
3 лице по·бу·я·ва·ше по·бу·я·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побуявал съм побуявала съм побуявало съм побуявали сме
2 лице побуявал си побуявала си побуявало си побуявали сте
3 лице побуявал е побуявала е побуявало е побуявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях побуявал бях побуявала бях побуявало бяхме побуявали
2 лице беше побуявал беше побуявала беше побуявало бяхте побуявали
3 лице беше побуявал беше побуявала беше побуявало бяха побуявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще побуявам ще побуяваме
2 лице ще побуяваш ще побуявате
3 лице ще побуява ще побуяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм побуявал ще съм побуявала ще съм побуявало ще сме побуявали
2 лице ще си побуявал ще си побуявала ще си побуявало ще сте побуявали
3 лице ще е побуявал ще е побуявала ще е побуявало ще са побуявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да побуявам щяхме да побуяваме
2 лице щеше да побуяваш щяхте да побуявате
3 лице щеше да побуява щяха да побуяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм побуявал щях да съм побуявала щях да съм побуявало щяхме да сме побуявали
2 лице щеше да си побуявал щеше да си побуявала щеше да си побуявало щяхте да сте побуявали
3 лице щеше да е побуявал щеше да е побуявала щеше да е побуявало щяха да са побуявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побуявал съм побуявала съм побуявало съм побуявали сме
2 лице побуявал си побуявала си побуявало си побуявали сте
3 лице побуявал (е) побуявала (е) побуявало (е) побуявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побуявал съм побуявала съм побуявало съм побуявали сме
2 лице побуявал си побуявала си побуявало си побуявали сте
3 лице побуявал (е) побуявала (е) побуявало (е) побуявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм побуявал била съм побуявала било съм побуявало били сме побуявали
2 лице бил си побуявал била си побуявала било си побуявало били сте побуявали
3 лице бил (е) побуявал била (е) побуявала било (е) побуявало били (са) побуявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да побуявам щяла съм да побуявам щяло съм да побуявам щели сме да побуяваме
2 лице щял си да побуяваш щяла си да побуяваш щяло си да побуяваш щели сте да побуявате
3 лице щял (е) да побуява щяла (е) да побуява щяло (е) да побуява щели (са) да побуяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм побуявал щяла съм да съм побуявала щяло съм да съм побуявало щели сме да сме побуявали
2 лице щял си да си побуявал щяла си да си побуявала щяло си да си побуявало щели сте да сте побуявали
3 лице щял (е) да е побуявал щяла (е) да е побуявала щяло (е) да е побуявало щели (са) да са побуявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих побуявал бих побуявала бих побуявало бихме побуявали
2 лице би побуявал би побуявала би побуявало бихте побуявали
3 лице би побуявал би побуявала би побуявало биха побуявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·бу·я·вай по·бу·я·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бу·я·ван
непълен член по·бу·я·ва·ния
пълен член по·бу·я·ва·ни·ят
женски род по·бу·я·ва·на
членувано по·бу·я·ва·на·та
среден род по·бу·я·ва·но
членувано по·бу·я·ва·но·то
множествено число по·бу·я·ва·ни
членувано по·бу·я·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бу·я·вал
непълен член по·бу·я·ва·лия
пълен член по·бу·я·ва·ли·ят
женски род по·бу·я·ва·ла
членувано по·бу·я·ва·ла·та
среден род по·бу·я·ва·ло
членувано по·бу·я·ва·ло·то
множествено число по·бу·я·ва·ли
членувано по·бу·я·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бу·я·вал
непълен член по·бу·я·ва·лия
пълен член по·бу·я·ва·ли·ят
женски род по·бу·я·ва·ла
членувано по·бу·я·ва·ла·та
среден род по·бу·я·ва·ло
членувано по·бу·я·ва·ло·то
множествено число по·бу·я·ва·ли
членувано по·бу·я·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бу·я·ващ
непълен член по·бу·я·ва·щия
пълен член по·бу·я·ва·щи·ят
женски род по·бу·я·ва·ща
членувано по·бу·я·ва·ща·та
среден род по·бу·я·ва·що
членувано по·бу·я·ва·що·то
множествено число по·бу·я·ва·щи
членувано по·бу·я·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·бу·я·вай·ки