Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/побутам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола побутам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бу·там по·бу·та·ме
2 лице по·бу·таш по·бу·та·те
3 лице по·бу·та по·бу·тат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бу·тах по·бу·тах·ме
2 лице по·бу·та по·бу·тах·те
3 лице по·бу·та по·бу·та·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·бу·тах по·бу·тах·ме
2 лице по·бу·та·ше по·бу·тах·те
3 лице по·бу·та·ше по·бу·та·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побутал съм побутала съм побутало съм побутали сме
2 лице побутал си побутала си побутало си побутали сте
3 лице побутал е побутала е побутало е побутали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях побутал бях побутала бях побутало бяхме побутали
2 лице беше побутал беше побутала беше побутало бяхте побутали
3 лице беше побутал беше побутала беше побутало бяха побутали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще побутам ще побутаме
2 лице ще побуташ ще побутате
3 лице ще побута ще побутат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм побутал ще съм побутала ще съм побутало ще сме побутали
2 лице ще си побутал ще си побутала ще си побутало ще сте побутали
3 лице ще е побутал ще е побутала ще е побутало ще са побутали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да побутам щяхме да побутаме
2 лице щеше да побуташ щяхте да побутате
3 лице щеше да побута щяха да побутат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм побутал щях да съм побутала щях да съм побутало щяхме да сме побутали
2 лице щеше да си побутал щеше да си побутала щеше да си побутало щяхте да сте побутали
3 лице щеше да е побутал щеше да е побутала щеше да е побутало щяха да са побутали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побутал съм побутала съм побутало съм побутали сме
2 лице побутал си побутала си побутало си побутали сте
3 лице побутал (е) побутала (е) побутало (е) побутали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побутал съм побутала съм побутало съм побутали сме
2 лице побутал си побутала си побутало си побутали сте
3 лице побутал (е) побутала (е) побутало (е) побутали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм побутал била съм побутала било съм побутало били сме побутали
2 лице бил си побутал била си побутала било си побутало били сте побутали
3 лице бил (е) побутал била (е) побутала било (е) побутало били (са) побутали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да побутам щяла съм да побутам щяло съм да побутам щели сме да побутаме
2 лице щял си да побуташ щяла си да побуташ щяло си да побуташ щели сте да побутате
3 лице щял (е) да побута щяла (е) да побута щяло (е) да побута щели (са) да побутат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм побутал щяла съм да съм побутала щяло съм да съм побутало щели сме да сме побутали
2 лице щял си да си побутал щяла си да си побутала щяло си да си побутало щели сте да сте побутали
3 лице щял (е) да е побутал щяла (е) да е побутала щяло (е) да е побутало щели (са) да са побутали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих побутал бих побутала бих побутало бихме побутали
2 лице би побутал би побутала би побутало бихте побутали
3 лице би побутал би побутала би побутало биха побутали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·бу·тай по·бу·тай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бу·тан
непълен член по·бу·та·ния
пълен член по·бу·та·ни·ят
женски род по·бу·та·на
членувано по·бу·та·на·та
среден род по·бу·та·но
членувано по·бу·та·но·то
множествено число по·бу·та·ни
членувано по·бу·та·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бу·тал
непълен член по·бу·та·лия
пълен член по·бу·та·ли·ят
женски род по·бу·та·ла
членувано по·бу·та·ла·та
среден род по·бу·та·ло
членувано по·бу·та·ло·то
множествено число по·бу·та·ли
членувано по·бу·та·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бу·тал
непълен член по·бу·та·лия
пълен член по·бу·та·ли·ят
женски род по·бу·та·ла
членувано по·бу·та·ла·та
среден род по·бу·та·ло
членувано по·бу·та·ло·то
множествено число по·бу·та·ли
членувано по·бу·та·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·бу·тащ
непълен член по·бу·та·щия
пълен член по·бу·та·щи·ят
женски род по·бу·та·ща
членувано по·бу·та·ща·та
среден род по·бу·та·що
членувано по·бу·та·що·то
множествено число по·бу·та·щи
членувано по·бу·та·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·бу·тай·ки