Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/ощастливя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола ощастливя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ощас·т·ли·вя ощас·т·ли·вим
2 лице ощас·т·ли·виш ощас·т·ли·ви·те
3 лице ощас·т·ли·ви ощас·т·ли·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ощас·т·ли·вих ощас·т·ли·вих·ме
2 лице ощас·т·ли·ви ощас·т·ли·вих·те
3 лице ощас·т·ли·ви ощас·т·ли·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ощас·т·ли·вях ощас·т·ли·вях·ме
2 лице ощас·т·ли·ве·ше ощас·т·ли·вях·те
3 лице ощас·т·ли·ве·ше ощас·т·ли·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощастливил съм ощастливила съм ощастливило съм ощастливили сме
2 лице ощастливил си ощастливила си ощастливило си ощастливили сте
3 лице ощастливил е ощастливила е ощастливило е ощастливили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ощастливил бях ощастливила бях ощастливило бяхме ощастливили
2 лице беше ощастливил беше ощастливила беше ощастливило бяхте ощастливили
3 лице беше ощастливил беше ощастливила беше ощастливило бяха ощастливили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще ощастливя ще ощастливим
2 лице ще ощастливиш ще ощастливите
3 лице ще ощастливи ще ощастливят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ощастливил ще съм ощастливила ще съм ощастливило ще сме ощастливили
2 лице ще си ощастливил ще си ощастливила ще си ощастливило ще сте ощастливили
3 лице ще е ощастливил ще е ощастливила ще е ощастливило ще са ощастливили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да ощастливя щяхме да ощастливим
2 лице щеше да ощастливиш щяхте да ощастливите
3 лице щеше да ощастливи щяха да ощастливят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ощастливил щях да съм ощастливила щях да съм ощастливило щяхме да сме ощастливили
2 лице щеше да си ощастливил щеше да си ощастливила щеше да си ощастливило щяхте да сте ощастливили
3 лице щеше да е ощастливил щеше да е ощастливила щеше да е ощастливило щяха да са ощастливили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощастливял съм ощастливяла съм ощастливяло съм ощастливели сме
2 лице ощастливял си ощастливяла си ощастливяло си ощастливели сте
3 лице ощастливял (е) ощастливяла (е) ощастливяло (е) ощастливели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощастливил съм ощастливила съм ощастливило съм ощастливили сме
2 лице ощастливил си ощастливила си ощастливило си ощастливили сте
3 лице ощастливил (е) ощастливила (е) ощастливило (е) ощастливили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ощастливил била съм ощастливила било съм ощастливило били сме ощастливили
2 лице бил си ощастливил била си ощастливила било си ощастливило били сте ощастливили
3 лице бил (е) ощастливил била (е) ощастливила било (е) ощастливило били (са) ощастливили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ощастливя щяла съм да ощастливя щяло съм да ощастливя щели сме да ощастливим
2 лице щял си да ощастливиш щяла си да ощастливиш щяло си да ощастливиш щели сте да ощастливите
3 лице щял (е) да ощастливи щяла (е) да ощастливи щяло (е) да ощастливи щели (са) да ощастливят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ощастливил щяла съм да съм ощастливила щяло съм да съм ощастливило щели сме да сме ощастливили
2 лице щял си да си ощастливил щяла си да си ощастливила щяло си да си ощастливило щели сте да сте ощастливили
3 лице щял (е) да е ощастливил щяла (е) да е ощастливила щяло (е) да е ощастливило щели (са) да са ощастливили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ощастливил бих ощастливила бих ощастливило бихме ощастливили
2 лице би ощастливил би ощастливила би ощастливило бихте ощастливили
3 лице би ощастливил би ощастливила би ощастливило биха ощастливили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ощас·т·ли·ви ощас·т·ли·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ощас·т·ли·вен
непълен член ощас·т·ли·ве·ния
пълен член ощас·т·ли·ве·ни·ят
женски род ощас·т·ли·ве·на
членувано ощас·т·ли·ве·на·та
среден род ощас·т·ли·ве·но
членувано ощас·т·ли·ве·но·то
множествено число ощас·т·ли·ве·ни
членувано ощас·т·ли·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ощас·т·ли·вил
непълен член ощас·т·ли·ви·лия
пълен член ощас·т·ли·ви·ли·ят
женски род ощас·т·ли·ви·ла
членувано ощас·т·ли·ви·ла·та
среден род ощас·т·ли·ви·ло
членувано ощас·т·ли·ви·ло·то
множествено число ощас·т·ли·ви·ли
членувано ощас·т·ли·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ощас·т·ли·вял
непълен член ощас·т·ли·вя·лия
пълен член ощас·т·ли·вя·ли·ят
женски род ощас·т·ли·вя·ла
членувано ощас·т·ли·вя·ла·та
среден род ощас·т·ли·вя·ло
членувано ощас·т·ли·вя·ло·то
множествено число ощас·т·ли·ве·ли
членувано ощас·т·ли·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ощас·т·ли·вящ
непълен член ощас·т·ли·вя·щия
пълен член ощас·т·ли·вя·щи·ят
женски род ощас·т·ли·вя·ща
членувано ощас·т·ли·вя·ща·та
среден род ощас·т·ли·вя·що
членувано ощас·т·ли·вя·що·то
множествено число ощас·т·ли·вя·щи
членувано ощас·т·ли·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ощас·т·ли·вей·ки