Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/ощавям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола ощавям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оща·вям оща·вя·ме
2 лице оща·вяш оща·вя·те
3 лице оща·вя оща·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оща·вях оща·вях·ме
2 лице оща·вя оща·вях·те
3 лице оща·вя оща·вя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оща·вях оща·вях·ме
2 лице оща·вя·ше оща·вях·те
3 лице оща·вя·ше оща·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощавял съм ощавяла съм ощавяло съм ощавяли сме
2 лице ощавял си ощавяла си ощавяло си ощавяли сте
3 лице ощавял е ощавяла е ощавяло е ощавяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ощавял бях ощавяла бях ощавяло бяхме ощавяли
2 лице беше ощавял беше ощавяла беше ощавяло бяхте ощавяли
3 лице беше ощавял беше ощавяла беше ощавяло бяха ощавяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще ощавям ще ощавяме
2 лице ще ощавяш ще ощавяте
3 лице ще ощавя ще ощавят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ощавял ще съм ощавяла ще съм ощавяло ще сме ощавяли
2 лице ще си ощавял ще си ощавяла ще си ощавяло ще сте ощавяли
3 лице ще е ощавял ще е ощавяла ще е ощавяло ще са ощавяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да ощавям щяхме да ощавяме
2 лице щеше да ощавяш щяхте да ощавяте
3 лице щеше да ощавя щяха да ощавят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ощавял щях да съм ощавяла щях да съм ощавяло щяхме да сме ощавяли
2 лице щеше да си ощавял щеше да си ощавяла щеше да си ощавяло щяхте да сте ощавяли
3 лице щеше да е ощавял щеше да е ощавяла щеше да е ощавяло щяха да са ощавяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощавял съм ощавяла съм ощавяло съм ощавяли сме
2 лице ощавял си ощавяла си ощавяло си ощавяли сте
3 лице ощавял (е) ощавяла (е) ощавяло (е) ощавяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощавял съм ощавяла съм ощавяло съм ощавяли сме
2 лице ощавял си ощавяла си ощавяло си ощавяли сте
3 лице ощавял (е) ощавяла (е) ощавяло (е) ощавяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ощавял била съм ощавяла било съм ощавяло били сме ощавяли
2 лице бил си ощавял била си ощавяла било си ощавяло били сте ощавяли
3 лице бил (е) ощавял била (е) ощавяла било (е) ощавяло били (са) ощавяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ощавям щяла съм да ощавям щяло съм да ощавям щели сме да ощавяме
2 лице щял си да ощавяш щяла си да ощавяш щяло си да ощавяш щели сте да ощавяте
3 лице щял (е) да ощавя щяла (е) да ощавя щяло (е) да ощавя щели (са) да ощавят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ощавял щяла съм да съм ощавяла щяло съм да съм ощавяло щели сме да сме ощавяли
2 лице щял си да си ощавял щяла си да си ощавяла щяло си да си ощавяло щели сте да сте ощавяли
3 лице щял (е) да е ощавял щяла (е) да е ощавяла щяло (е) да е ощавяло щели (са) да са ощавяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ощавял бих ощавяла бих ощавяло бихме ощавяли
2 лице би ощавял би ощавяла би ощавяло бихте ощавяли
3 лице би ощавял би ощавяла би ощавяло биха ощавяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
оща·вяй оща·вяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оща·вян
непълен член оща·вя·ния
пълен член оща·вя·ни·ят
женски род оща·вя·на
членувано оща·вя·на·та
среден род оща·вя·но
членувано оща·вя·но·то
множествено число оща·вя·ни
членувано оща·вя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оща·вял
непълен член оща·вя·лия
пълен член оща·вя·ли·ят
женски род оща·вя·ла
членувано оща·вя·ла·та
среден род оща·вя·ло
членувано оща·вя·ло·то
множествено число оща·вя·ли
членувано оща·вя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оща·вял
непълен член оща·вя·лия
пълен член оща·вя·ли·ят
женски род оща·вя·ла
членувано оща·вя·ла·та
среден род оща·вя·ло
членувано оща·вя·ло·то
множествено число оща·вя·ли
членувано оща·вя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оща·вящ
непълен член оща·вя·щия
пълен член оща·вя·щи·ят
женски род оща·вя·ща
членувано оща·вя·ща·та
среден род оща·вя·що
членувано оща·вя·що·то
множествено число оща·вя·щи
членувано оща·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

оща·вяй·ки