Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/ощавя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола ощавя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оща·вя оща·вим
2 лице оща·виш оща·ви·те
3 лице оща·ви оща·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оща·вих оща·вих·ме
2 лице оща·ви оща·вих·те
3 лице оща·ви оща·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оща·вех оща·вех·ме
2 лице оща·ве·ше оща·вех·те
3 лице оща·ве·ше оща·ве·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощавил съм ощавила съм ощавило съм ощавили сме
2 лице ощавил си ощавила си ощавило си ощавили сте
3 лице ощавил е ощавила е ощавило е ощавили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ощавил бях ощавила бях ощавило бяхме ощавили
2 лице беше ощавил беше ощавила беше ощавило бяхте ощавили
3 лице беше ощавил беше ощавила беше ощавило бяха ощавили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще ощавя ще ощавим
2 лице ще ощавиш ще ощавите
3 лице ще ощави ще ощавят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ощавил ще съм ощавила ще съм ощавило ще сме ощавили
2 лице ще си ощавил ще си ощавила ще си ощавило ще сте ощавили
3 лице ще е ощавил ще е ощавила ще е ощавило ще са ощавили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да ощавя щяхме да ощавим
2 лице щеше да ощавиш щяхте да ощавите
3 лице щеше да ощави щяха да ощавят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ощавил щях да съм ощавила щях да съм ощавило щяхме да сме ощавили
2 лице щеше да си ощавил щеше да си ощавила щеше да си ощавило щяхте да сте ощавили
3 лице щеше да е ощавил щеше да е ощавила щеше да е ощавило щяха да са ощавили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощавел съм ощавела съм ощавело съм ощавели сме
2 лице ощавел си ощавела си ощавело си ощавели сте
3 лице ощавел (е) ощавела (е) ощавело (е) ощавели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощавил съм ощавила съм ощавило съм ощавили сме
2 лице ощавил си ощавила си ощавило си ощавили сте
3 лице ощавил (е) ощавила (е) ощавило (е) ощавили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ощавил била съм ощавила било съм ощавило били сме ощавили
2 лице бил си ощавил била си ощавила било си ощавило били сте ощавили
3 лице бил (е) ощавил била (е) ощавила било (е) ощавило били (са) ощавили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ощавя щяла съм да ощавя щяло съм да ощавя щели сме да ощавим
2 лице щял си да ощавиш щяла си да ощавиш щяло си да ощавиш щели сте да ощавите
3 лице щял (е) да ощави щяла (е) да ощави щяло (е) да ощави щели (са) да ощавят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ощавил щяла съм да съм ощавила щяло съм да съм ощавило щели сме да сме ощавили
2 лице щял си да си ощавил щяла си да си ощавила щяло си да си ощавило щели сте да сте ощавили
3 лице щял (е) да е ощавил щяла (е) да е ощавила щяло (е) да е ощавило щели (са) да са ощавили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ощавил бих ощавила бих ощавило бихме ощавили
2 лице би ощавил би ощавила би ощавило бихте ощавили
3 лице би ощавил би ощавила би ощавило биха ощавили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
оща·ви оща·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оща·вен
непълен член оща·ве·ния
пълен член оща·ве·ни·ят
женски род оща·ве·на
членувано оща·ве·на·та
среден род оща·ве·но
членувано оща·ве·но·то
множествено число оща·ве·ни
членувано оща·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оща·вил
непълен член оща·ви·лия
пълен член оща·ви·ли·ят
женски род оща·ви·ла
членувано оща·ви·ла·та
среден род оща·ви·ло
членувано оща·ви·ло·то
множествено число оща·ви·ли
членувано оща·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оща·вел
непълен член оща·ве·лия
пълен член оща·ве·ли·ят
женски род оща·ве·ла
членувано оща·ве·ла·та
среден род оща·ве·ло
членувано оща·ве·ло·то
множествено число оща·ве·ли
членувано оща·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оща·вещ
непълен член оща·ве·щия
пълен член оща·ве·щи·ят
женски род оща·ве·ща
членувано оща·ве·ща·та
среден род оща·ве·що
членувано оща·ве·що·то
множествено число оща·ве·щи
членувано оща·ве·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

оща·вей·ки