Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/ошутя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола ошутя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ошу·тя ошу·тим
2 лице ошу·тиш ошу·ти·те
3 лице ошу·ти ошу·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ошу·тих ошу·тих·ме
2 лице ошу·ти ошу·тих·те
3 лице ошу·ти ошу·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ошу·тех ошу·тех·ме
2 лице ошу·те·ше ошу·тех·те
3 лице ошу·те·ше ошу·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ошутил съм ошутила съм ошутило съм ошутили сме
2 лице ошутил си ошутила си ошутило си ошутили сте
3 лице ошутил е ошутила е ошутило е ошутили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ошутил бях ошутила бях ошутило бяхме ошутили
2 лице беше ошутил беше ошутила беше ошутило бяхте ошутили
3 лице беше ошутил беше ошутила беше ошутило бяха ошутили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще ошутя ще ошутим
2 лице ще ошутиш ще ошутите
3 лице ще ошути ще ошутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ошутил ще съм ошутила ще съм ошутило ще сме ошутили
2 лице ще си ошутил ще си ошутила ще си ошутило ще сте ошутили
3 лице ще е ошутил ще е ошутила ще е ошутило ще са ошутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да ошутя щяхме да ошутим
2 лице щеше да ошутиш щяхте да ошутите
3 лице щеше да ошути щяха да ошутят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ошутил щях да съм ошутила щях да съм ошутило щяхме да сме ошутили
2 лице щеше да си ошутил щеше да си ошутила щеше да си ошутило щяхте да сте ошутили
3 лице щеше да е ошутил щеше да е ошутила щеше да е ошутило щяха да са ошутили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ошутел съм ошутела съм ошутело съм ошутели сме
2 лице ошутел си ошутела си ошутело си ошутели сте
3 лице ошутел (е) ошутела (е) ошутело (е) ошутели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ошутил съм ошутила съм ошутило съм ошутили сме
2 лице ошутил си ошутила си ошутило си ошутили сте
3 лице ошутил (е) ошутила (е) ошутило (е) ошутили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ошутил била съм ошутила било съм ошутило били сме ошутили
2 лице бил си ошутил била си ошутила било си ошутило били сте ошутили
3 лице бил (е) ошутил била (е) ошутила било (е) ошутило били (са) ошутили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ошутя щяла съм да ошутя щяло съм да ошутя щели сме да ошутим
2 лице щял си да ошутиш щяла си да ошутиш щяло си да ошутиш щели сте да ошутите
3 лице щял (е) да ошути щяла (е) да ошути щяло (е) да ошути щели (са) да ошутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ошутил щяла съм да съм ошутила щяло съм да съм ошутило щели сме да сме ошутили
2 лице щял си да си ошутил щяла си да си ошутила щяло си да си ошутило щели сте да сте ошутили
3 лице щял (е) да е ошутил щяла (е) да е ошутила щяло (е) да е ошутило щели (са) да са ошутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ошутил бих ошутила бих ошутило бихме ошутили
2 лице би ошутил би ошутила би ошутило бихте ошутили
3 лице би ошутил би ошутила би ошутило биха ошутили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ошу·ти ошу·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ошу·тен
непълен член ошу·те·ния
пълен член ошу·те·ни·ят
женски род ошу·те·на
членувано ошу·те·на·та
среден род ошу·те·но
членувано ошу·те·но·то
множествено число ошу·те·ни
членувано ошу·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ошу·тил
непълен член ошу·ти·лия
пълен член ошу·ти·ли·ят
женски род ошу·ти·ла
членувано ошу·ти·ла·та
среден род ошу·ти·ло
членувано ошу·ти·ло·то
множествено число ошу·ти·ли
членувано ошу·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ошу·тел
непълен член ошу·те·лия
пълен член ошу·те·ли·ят
женски род ошу·те·ла
членувано ошу·те·ла·та
среден род ошу·те·ло
членувано ошу·те·ло·то
множествено число ошу·те·ли
членувано ошу·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ошу·тещ
непълен член ошу·те·щия
пълен член ошу·те·щи·ят
женски род ошу·те·ща
членувано ошу·те·ща·та
среден род ошу·те·що
членувано ошу·те·що·то
множествено число ошу·те·щи
членувано ошу·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ошу·тей·ки