Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/оттулвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола оттулвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·тул·вам от·тул·ва·ме
2 лице от·тул·ваш от·тул·ва·те
3 лице от·тул·ва от·тул·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·тул·вах от·тул·вах·ме
2 лице от·тул·ва от·тул·вах·те
3 лице от·тул·ва от·тул·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·тул·вах от·тул·вах·ме
2 лице от·тул·ва·ше от·тул·вах·те
3 лице от·тул·ва·ше от·тул·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оттулвал съм оттулвала съм оттулвало съм оттулвали сме
2 лице оттулвал си оттулвала си оттулвало си оттулвали сте
3 лице оттулвал е оттулвала е оттулвало е оттулвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оттулвал бях оттулвала бях оттулвало бяхме оттулвали
2 лице беше оттулвал беше оттулвала беше оттулвало бяхте оттулвали
3 лице беше оттулвал беше оттулвала беше оттулвало бяха оттулвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще оттулвам ще оттулваме
2 лице ще оттулваш ще оттулвате
3 лице ще оттулва ще оттулват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оттулвал ще съм оттулвала ще съм оттулвало ще сме оттулвали
2 лице ще си оттулвал ще си оттулвала ще си оттулвало ще сте оттулвали
3 лице ще е оттулвал ще е оттулвала ще е оттулвало ще са оттулвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да оттулвам щяхме да оттулваме
2 лице щеше да оттулваш щяхте да оттулвате
3 лице щеше да оттулва щяха да оттулват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оттулвал щях да съм оттулвала щях да съм оттулвало щяхме да сме оттулвали
2 лице щеше да си оттулвал щеше да си оттулвала щеше да си оттулвало щяхте да сте оттулвали
3 лице щеше да е оттулвал щеше да е оттулвала щеше да е оттулвало щяха да са оттулвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оттулвал съм оттулвала съм оттулвало съм оттулвали сме
2 лице оттулвал си оттулвала си оттулвало си оттулвали сте
3 лице оттулвал (е) оттулвала (е) оттулвало (е) оттулвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оттулвал съм оттулвала съм оттулвало съм оттулвали сме
2 лице оттулвал си оттулвала си оттулвало си оттулвали сте
3 лице оттулвал (е) оттулвала (е) оттулвало (е) оттулвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оттулвал била съм оттулвала било съм оттулвало били сме оттулвали
2 лице бил си оттулвал била си оттулвала било си оттулвало били сте оттулвали
3 лице бил (е) оттулвал била (е) оттулвала било (е) оттулвало били (са) оттулвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оттулвам щяла съм да оттулвам щяло съм да оттулвам щели сме да оттулваме
2 лице щял си да оттулваш щяла си да оттулваш щяло си да оттулваш щели сте да оттулвате
3 лице щял (е) да оттулва щяла (е) да оттулва щяло (е) да оттулва щели (са) да оттулват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оттулвал щяла съм да съм оттулвала щяло съм да съм оттулвало щели сме да сме оттулвали
2 лице щял си да си оттулвал щяла си да си оттулвала щяло си да си оттулвало щели сте да сте оттулвали
3 лице щял (е) да е оттулвал щяла (е) да е оттулвала щяло (е) да е оттулвало щели (са) да са оттулвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оттулвал бих оттулвала бих оттулвало бихме оттулвали
2 лице би оттулвал би оттулвала би оттулвало бихте оттулвали
3 лице би оттулвал би оттулвала би оттулвало биха оттулвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
от·тул·вай от·тул·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·тул·ван
непълен член от·тул·ва·ния
пълен член от·тул·ва·ни·ят
женски род от·тул·ва·на
членувано от·тул·ва·на·та
среден род от·тул·ва·но
членувано от·тул·ва·но·то
множествено число от·тул·ва·ни
членувано от·тул·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·тул·вал
непълен член от·тул·ва·лия
пълен член от·тул·ва·ли·ят
женски род от·тул·ва·ла
членувано от·тул·ва·ла·та
среден род от·тул·ва·ло
членувано от·тул·ва·ло·то
множествено число от·тул·ва·ли
членувано от·тул·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·тул·вал
непълен член от·тул·ва·лия
пълен член от·тул·ва·ли·ят
женски род от·тул·ва·ла
членувано от·тул·ва·ла·та
среден род от·тул·ва·ло
членувано от·тул·ва·ло·то
множествено число от·тул·ва·ли
членувано от·тул·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·тул·ващ
непълен член от·тул·ва·щия
пълен член от·тул·ва·щи·ят
женски род от·тул·ва·ща
членувано от·тул·ва·ща·та
среден род от·тул·ва·що
членувано от·тул·ва·що·то
множествено число от·тул·ва·щи
членувано от·тул·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

от·тул·вай·ки