Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/отсрочвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола отсрочвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·с·роч·вам от·с·роч·ва·ме
2 лице от·с·роч·ваш от·с·роч·ва·те
3 лице от·с·роч·ва от·с·роч·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·с·роч·вах от·с·роч·вах·ме
2 лице от·с·роч·ва от·с·роч·вах·те
3 лице от·с·роч·ва от·с·роч·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·с·роч·вах от·с·роч·вах·ме
2 лице от·с·роч·ва·ше от·с·роч·вах·те
3 лице от·с·роч·ва·ше от·с·роч·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отсрочвал съм отсрочвала съм отсрочвало съм отсрочвали сме
2 лице отсрочвал си отсрочвала си отсрочвало си отсрочвали сте
3 лице отсрочвал е отсрочвала е отсрочвало е отсрочвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отсрочвал бях отсрочвала бях отсрочвало бяхме отсрочвали
2 лице беше отсрочвал беше отсрочвала беше отсрочвало бяхте отсрочвали
3 лице беше отсрочвал беше отсрочвала беше отсрочвало бяха отсрочвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще отсрочвам ще отсрочваме
2 лице ще отсрочваш ще отсрочвате
3 лице ще отсрочва ще отсрочват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отсрочвал ще съм отсрочвала ще съм отсрочвало ще сме отсрочвали
2 лице ще си отсрочвал ще си отсрочвала ще си отсрочвало ще сте отсрочвали
3 лице ще е отсрочвал ще е отсрочвала ще е отсрочвало ще са отсрочвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да отсрочвам щяхме да отсрочваме
2 лице щеше да отсрочваш щяхте да отсрочвате
3 лице щеше да отсрочва щяха да отсрочват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отсрочвал щях да съм отсрочвала щях да съм отсрочвало щяхме да сме отсрочвали
2 лице щеше да си отсрочвал щеше да си отсрочвала щеше да си отсрочвало щяхте да сте отсрочвали
3 лице щеше да е отсрочвал щеше да е отсрочвала щеше да е отсрочвало щяха да са отсрочвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отсрочвал съм отсрочвала съм отсрочвало съм отсрочвали сме
2 лице отсрочвал си отсрочвала си отсрочвало си отсрочвали сте
3 лице отсрочвал (е) отсрочвала (е) отсрочвало (е) отсрочвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отсрочвал съм отсрочвала съм отсрочвало съм отсрочвали сме
2 лице отсрочвал си отсрочвала си отсрочвало си отсрочвали сте
3 лице отсрочвал (е) отсрочвала (е) отсрочвало (е) отсрочвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отсрочвал била съм отсрочвала било съм отсрочвало били сме отсрочвали
2 лице бил си отсрочвал била си отсрочвала било си отсрочвало били сте отсрочвали
3 лице бил (е) отсрочвал била (е) отсрочвала било (е) отсрочвало били (са) отсрочвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отсрочвам щяла съм да отсрочвам щяло съм да отсрочвам щели сме да отсрочваме
2 лице щял си да отсрочваш щяла си да отсрочваш щяло си да отсрочваш щели сте да отсрочвате
3 лице щял (е) да отсрочва щяла (е) да отсрочва щяло (е) да отсрочва щели (са) да отсрочват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отсрочвал щяла съм да съм отсрочвала щяло съм да съм отсрочвало щели сме да сме отсрочвали
2 лице щял си да си отсрочвал щяла си да си отсрочвала щяло си да си отсрочвало щели сте да сте отсрочвали
3 лице щял (е) да е отсрочвал щяла (е) да е отсрочвала щяло (е) да е отсрочвало щели (са) да са отсрочвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отсрочвал бих отсрочвала бих отсрочвало бихме отсрочвали
2 лице би отсрочвал би отсрочвала би отсрочвало бихте отсрочвали
3 лице би отсрочвал би отсрочвала би отсрочвало биха отсрочвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
от·с·роч·вай от·с·роч·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·с·роч·ван
непълен член от·с·роч·ва·ния
пълен член от·с·роч·ва·ни·ят
женски род от·с·роч·ва·на
членувано от·с·роч·ва·на·та
среден род от·с·роч·ва·но
членувано от·с·роч·ва·но·то
множествено число от·с·роч·ва·ни
членувано от·с·роч·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·с·роч·вал
непълен член от·с·роч·ва·лия
пълен член от·с·роч·ва·ли·ят
женски род от·с·роч·ва·ла
членувано от·с·роч·ва·ла·та
среден род от·с·роч·ва·ло
членувано от·с·роч·ва·ло·то
множествено число от·с·роч·ва·ли
членувано от·с·роч·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·с·роч·вал
непълен член от·с·роч·ва·лия
пълен член от·с·роч·ва·ли·ят
женски род от·с·роч·ва·ла
членувано от·с·роч·ва·ла·та
среден род от·с·роч·ва·ло
членувано от·с·роч·ва·ло·то
множествено число от·с·роч·ва·ли
членувано от·с·роч·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·с·роч·ващ
непълен член от·с·роч·ва·щия
пълен член от·с·роч·ва·щи·ят
женски род от·с·роч·ва·ща
членувано от·с·роч·ва·ща·та
среден род от·с·роч·ва·що
членувано от·с·роч·ва·що·то
множествено число от·с·роч·ва·щи
членувано от·с·роч·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

от·с·роч·вай·ки