Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/отсроча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола отсроча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·с·ро·ча от·с·ро·чим
2 лице от·с·ро·чиш от·с·ро·чи·те
3 лице от·с·ро·чи от·с·ро·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·с·ро·чих от·с·ро·чих·ме
2 лице от·с·ро·чи от·с·ро·чих·те
3 лице от·с·ро·чи от·с·ро·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·с·ро·чех от·с·ро·чех·ме
2 лице от·с·ро·че·ше от·с·ро·чех·те
3 лице от·с·ро·че·ше от·с·ро·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отсрочил съм отсрочила съм отсрочило съм отсрочили сме
2 лице отсрочил си отсрочила си отсрочило си отсрочили сте
3 лице отсрочил е отсрочила е отсрочило е отсрочили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отсрочил бях отсрочила бях отсрочило бяхме отсрочили
2 лице беше отсрочил беше отсрочила беше отсрочило бяхте отсрочили
3 лице беше отсрочил беше отсрочила беше отсрочило бяха отсрочили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще отсроча ще отсрочим
2 лице ще отсрочиш ще отсрочите
3 лице ще отсрочи ще отсрочат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отсрочил ще съм отсрочила ще съм отсрочило ще сме отсрочили
2 лице ще си отсрочил ще си отсрочила ще си отсрочило ще сте отсрочили
3 лице ще е отсрочил ще е отсрочила ще е отсрочило ще са отсрочили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да отсроча щяхме да отсрочим
2 лице щеше да отсрочиш щяхте да отсрочите
3 лице щеше да отсрочи щяха да отсрочат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отсрочил щях да съм отсрочила щях да съм отсрочило щяхме да сме отсрочили
2 лице щеше да си отсрочил щеше да си отсрочила щеше да си отсрочило щяхте да сте отсрочили
3 лице щеше да е отсрочил щеше да е отсрочила щеше да е отсрочило щяха да са отсрочили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отсрочел съм отсрочела съм отсрочело съм отсрочели сме
2 лице отсрочел си отсрочела си отсрочело си отсрочели сте
3 лице отсрочел (е) отсрочела (е) отсрочело (е) отсрочели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отсрочил съм отсрочила съм отсрочило съм отсрочили сме
2 лице отсрочил си отсрочила си отсрочило си отсрочили сте
3 лице отсрочил (е) отсрочила (е) отсрочило (е) отсрочили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отсрочил била съм отсрочила било съм отсрочило били сме отсрочили
2 лице бил си отсрочил била си отсрочила било си отсрочило били сте отсрочили
3 лице бил (е) отсрочил била (е) отсрочила било (е) отсрочило били (са) отсрочили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отсроча щяла съм да отсроча щяло съм да отсроча щели сме да отсрочим
2 лице щял си да отсрочиш щяла си да отсрочиш щяло си да отсрочиш щели сте да отсрочите
3 лице щял (е) да отсрочи щяла (е) да отсрочи щяло (е) да отсрочи щели (са) да отсрочат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отсрочил щяла съм да съм отсрочила щяло съм да съм отсрочило щели сме да сме отсрочили
2 лице щял си да си отсрочил щяла си да си отсрочила щяло си да си отсрочило щели сте да сте отсрочили
3 лице щял (е) да е отсрочил щяла (е) да е отсрочила щяло (е) да е отсрочило щели (са) да са отсрочили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отсрочил бих отсрочила бих отсрочило бихме отсрочили
2 лице би отсрочил би отсрочила би отсрочило бихте отсрочили
3 лице би отсрочил би отсрочила би отсрочило биха отсрочили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
от·с·ро·чи от·с·ро·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·с·ро·чен
непълен член от·с·ро·че·ния
пълен член от·с·ро·че·ни·ят
женски род от·с·ро·че·на
членувано от·с·ро·че·на·та
среден род от·с·ро·че·но
членувано от·с·ро·че·но·то
множествено число от·с·ро·че·ни
членувано от·с·ро·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·с·ро·чил
непълен член от·с·ро·чи·лия
пълен член от·с·ро·чи·ли·ят
женски род от·с·ро·чи·ла
членувано от·с·ро·чи·ла·та
среден род от·с·ро·чи·ло
членувано от·с·ро·чи·ло·то
множествено число от·с·ро·чи·ли
членувано от·с·ро·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·с·ро·чел
непълен член от·с·ро·че·лия
пълен член от·с·ро·че·ли·ят
женски род от·с·ро·че·ла
членувано от·с·ро·че·ла·та
среден род от·с·ро·че·ло
членувано от·с·ро·че·ло·то
множествено число от·с·ро·че·ли
членувано от·с·ро·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·с·ро·чещ
непълен член от·с·ро·че·щия
пълен член от·с·ро·че·щи·ят
женски род от·с·ро·че·ща
членувано от·с·ро·че·ща·та
среден род от·с·ро·че·що
членувано от·с·ро·че·що·то
множествено число от·с·ро·че·щи
членувано от·с·ро·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

от·с·ро·чей·ки