Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/отпускам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола отпускам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·пус·кам от·пус·ка·ме
2 лице от·пус·каш от·пус·ка·те
3 лице от·пус·ка от·пус·кат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·пус·ках от·пус·ках·ме
2 лице от·пус·ка от·пус·ках·те
3 лице от·пус·ка от·пус·ка·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·пус·ках от·пус·ках·ме
2 лице от·пус·ка·ше от·пус·ках·те
3 лице от·пус·ка·ше от·пус·ка·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпускал съм отпускала съм отпускало съм отпускали сме
2 лице отпускал си отпускала си отпускало си отпускали сте
3 лице отпускал е отпускала е отпускало е отпускали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отпускал бях отпускала бях отпускало бяхме отпускали
2 лице беше отпускал беше отпускала беше отпускало бяхте отпускали
3 лице беше отпускал беше отпускала беше отпускало бяха отпускали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще отпускам ще отпускаме
2 лице ще отпускаш ще отпускате
3 лице ще отпуска ще отпускат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отпускал ще съм отпускала ще съм отпускало ще сме отпускали
2 лице ще си отпускал ще си отпускала ще си отпускало ще сте отпускали
3 лице ще е отпускал ще е отпускала ще е отпускало ще са отпускали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да отпускам щяхме да отпускаме
2 лице щеше да отпускаш щяхте да отпускате
3 лице щеше да отпуска щяха да отпускат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отпускал щях да съм отпускала щях да съм отпускало щяхме да сме отпускали
2 лице щеше да си отпускал щеше да си отпускала щеше да си отпускало щяхте да сте отпускали
3 лице щеше да е отпускал щеше да е отпускала щеше да е отпускало щяха да са отпускали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпускал съм отпускала съм отпускало съм отпускали сме
2 лице отпускал си отпускала си отпускало си отпускали сте
3 лице отпускал (е) отпускала (е) отпускало (е) отпускали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпускал съм отпускала съм отпускало съм отпускали сме
2 лице отпускал си отпускала си отпускало си отпускали сте
3 лице отпускал (е) отпускала (е) отпускало (е) отпускали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отпускал била съм отпускала било съм отпускало били сме отпускали
2 лице бил си отпускал била си отпускала било си отпускало били сте отпускали
3 лице бил (е) отпускал била (е) отпускала било (е) отпускало били (са) отпускали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отпускам щяла съм да отпускам щяло съм да отпускам щели сме да отпускаме
2 лице щял си да отпускаш щяла си да отпускаш щяло си да отпускаш щели сте да отпускате
3 лице щял (е) да отпуска щяла (е) да отпуска щяло (е) да отпуска щели (са) да отпускат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отпускал щяла съм да съм отпускала щяло съм да съм отпускало щели сме да сме отпускали
2 лице щял си да си отпускал щяла си да си отпускала щяло си да си отпускало щели сте да сте отпускали
3 лице щял (е) да е отпускал щяла (е) да е отпускала щяло (е) да е отпускало щели (са) да са отпускали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отпускал бих отпускала бих отпускало бихме отпускали
2 лице би отпускал би отпускала би отпускало бихте отпускали
3 лице би отпускал би отпускала би отпускало биха отпускали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
от·пус·кай от·пус·кай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·пус·кан
непълен член от·пус·ка·ния
пълен член от·пус·ка·ни·ят
женски род от·пус·ка·на
членувано от·пус·ка·на·та
среден род от·пус·ка·но
членувано от·пус·ка·но·то
множествено число от·пус·ка·ни
членувано от·пус·ка·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·пус·кал
непълен член от·пус·ка·лия
пълен член от·пус·ка·ли·ят
женски род от·пус·ка·ла
членувано от·пус·ка·ла·та
среден род от·пус·ка·ло
членувано от·пус·ка·ло·то
множествено число от·пус·ка·ли
членувано от·пус·ка·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·пус·кал
непълен член от·пус·ка·лия
пълен член от·пус·ка·ли·ят
женски род от·пус·ка·ла
членувано от·пус·ка·ла·та
среден род от·пус·ка·ло
членувано от·пус·ка·ло·то
множествено число от·пус·ка·ли
членувано от·пус·ка·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·пус·кащ
непълен член от·пус·ка·щия
пълен член от·пус·ка·щи·ят
женски род от·пус·ка·ща
членувано от·пус·ка·ща·та
среден род от·пус·ка·що
членувано от·пус·ка·що·то
множествено число от·пус·ка·щи
членувано от·пус·ка·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

от·пус·кай·ки