Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/отприщя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола отприщя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·п·ри·щя от·п·ри·щим
2 лице от·п·ри·щиш от·п·ри·щи·те
3 лице от·п·ри·щи от·п·ри·щят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·п·ри·щих от·п·ри·щих·ме
2 лице от·п·ри·щи от·п·ри·щих·те
3 лице от·п·ри·щи от·п·ри·щи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·п·ри·щех от·п·ри·щех·ме
2 лице от·п·ри·ще·ше от·п·ри·щех·те
3 лице от·п·ри·ще·ше от·п·ри·ще·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отприщил съм отприщила съм отприщило съм отприщили сме
2 лице отприщил си отприщила си отприщило си отприщили сте
3 лице отприщил е отприщила е отприщило е отприщили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отприщил бях отприщила бях отприщило бяхме отприщили
2 лице беше отприщил беше отприщила беше отприщило бяхте отприщили
3 лице беше отприщил беше отприщила беше отприщило бяха отприщили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще отприщя ще отприщим
2 лице ще отприщиш ще отприщите
3 лице ще отприщи ще отприщят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отприщил ще съм отприщила ще съм отприщило ще сме отприщили
2 лице ще си отприщил ще си отприщила ще си отприщило ще сте отприщили
3 лице ще е отприщил ще е отприщила ще е отприщило ще са отприщили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да отприщя щяхме да отприщим
2 лице щеше да отприщиш щяхте да отприщите
3 лице щеше да отприщи щяха да отприщят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отприщил щях да съм отприщила щях да съм отприщило щяхме да сме отприщили
2 лице щеше да си отприщил щеше да си отприщила щеше да си отприщило щяхте да сте отприщили
3 лице щеше да е отприщил щеше да е отприщила щеше да е отприщило щяха да са отприщили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отприщел съм отприщела съм отприщело съм отприщели сме
2 лице отприщел си отприщела си отприщело си отприщели сте
3 лице отприщел (е) отприщела (е) отприщело (е) отприщели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отприщил съм отприщила съм отприщило съм отприщили сме
2 лице отприщил си отприщила си отприщило си отприщили сте
3 лице отприщил (е) отприщила (е) отприщило (е) отприщили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отприщил била съм отприщила било съм отприщило били сме отприщили
2 лице бил си отприщил била си отприщила било си отприщило били сте отприщили
3 лице бил (е) отприщил била (е) отприщила било (е) отприщило били (са) отприщили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отприщя щяла съм да отприщя щяло съм да отприщя щели сме да отприщим
2 лице щял си да отприщиш щяла си да отприщиш щяло си да отприщиш щели сте да отприщите
3 лице щял (е) да отприщи щяла (е) да отприщи щяло (е) да отприщи щели (са) да отприщят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отприщил щяла съм да съм отприщила щяло съм да съм отприщило щели сме да сме отприщили
2 лице щял си да си отприщил щяла си да си отприщила щяло си да си отприщило щели сте да сте отприщили
3 лице щял (е) да е отприщил щяла (е) да е отприщила щяло (е) да е отприщило щели (са) да са отприщили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отприщил бих отприщила бих отприщило бихме отприщили
2 лице би отприщил би отприщила би отприщило бихте отприщили
3 лице би отприщил би отприщила би отприщило биха отприщили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
от·п·ри·щи от·п·ри·ще·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·п·ри·щен
непълен член от·п·ри·ще·ния
пълен член от·п·ри·ще·ни·ят
женски род от·п·ри·ще·на
членувано от·п·ри·ще·на·та
среден род от·п·ри·ще·но
членувано от·п·ри·ще·но·то
множествено число от·п·ри·ще·ни
членувано от·п·ри·ще·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·п·ри·щил
непълен член от·п·ри·щи·лия
пълен член от·п·ри·щи·ли·ят
женски род от·п·ри·щи·ла
членувано от·п·ри·щи·ла·та
среден род от·п·ри·щи·ло
членувано от·п·ри·щи·ло·то
множествено число от·п·ри·щи·ли
членувано от·п·ри·щи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·п·ри·щел
непълен член от·п·ри·ще·лия
пълен член от·п·ри·ще·ли·ят
женски род от·п·ри·ще·ла
членувано от·п·ри·ще·ла·та
среден род от·п·ри·ще·ло
членувано от·п·ри·ще·ло·то
множествено число от·п·ри·ще·ли
членувано от·п·ри·ще·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·п·ри·щещ
непълен член от·п·ри·ще·щия
пълен член от·п·ри·ще·щи·ят
женски род от·п·ри·ще·ща
членувано от·п·ри·ще·ща·та
среден род от·п·ри·ще·що
членувано от·п·ри·ще·що·то
множествено число от·п·ри·ще·щи
членувано от·п·ри·ще·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

от·п·ри·щей·ки