Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/отпоря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола отпоря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·по·ря от·по·рим
2 лице от·по·риш от·по·ри·те
3 лице от·по·ри от·по·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·по·рих от·по·рих·ме
2 лице от·по·ри от·по·рих·те
3 лице от·по·ри от·по·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·по·рех от·по·рех·ме
2 лице от·по·ре·ше от·по·рех·те
3 лице от·по·ре·ше от·по·ре·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпорил съм отпорила съм отпорило съм отпорили сме
2 лице отпорил си отпорила си отпорило си отпорили сте
3 лице отпорил е отпорила е отпорило е отпорили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отпорил бях отпорила бях отпорило бяхме отпорили
2 лице беше отпорил беше отпорила беше отпорило бяхте отпорили
3 лице беше отпорил беше отпорила беше отпорило бяха отпорили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще отпоря ще отпорим
2 лице ще отпориш ще отпорите
3 лице ще отпори ще отпорят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отпорил ще съм отпорила ще съм отпорило ще сме отпорили
2 лице ще си отпорил ще си отпорила ще си отпорило ще сте отпорили
3 лице ще е отпорил ще е отпорила ще е отпорило ще са отпорили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да отпоря щяхме да отпорим
2 лице щеше да отпориш щяхте да отпорите
3 лице щеше да отпори щяха да отпорят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отпорил щях да съм отпорила щях да съм отпорило щяхме да сме отпорили
2 лице щеше да си отпорил щеше да си отпорила щеше да си отпорило щяхте да сте отпорили
3 лице щеше да е отпорил щеше да е отпорила щеше да е отпорило щяха да са отпорили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпорел съм отпорела съм отпорело съм отпорели сме
2 лице отпорел си отпорела си отпорело си отпорели сте
3 лице отпорел (е) отпорела (е) отпорело (е) отпорели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпорил съм отпорила съм отпорило съм отпорили сме
2 лице отпорил си отпорила си отпорило си отпорили сте
3 лице отпорил (е) отпорила (е) отпорило (е) отпорили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отпорил била съм отпорила било съм отпорило били сме отпорили
2 лице бил си отпорил била си отпорила било си отпорило били сте отпорили
3 лице бил (е) отпорил била (е) отпорила било (е) отпорило били (са) отпорили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отпоря щяла съм да отпоря щяло съм да отпоря щели сме да отпорим
2 лице щял си да отпориш щяла си да отпориш щяло си да отпориш щели сте да отпорите
3 лице щял (е) да отпори щяла (е) да отпори щяло (е) да отпори щели (са) да отпорят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отпорил щяла съм да съм отпорила щяло съм да съм отпорило щели сме да сме отпорили
2 лице щял си да си отпорил щяла си да си отпорила щяло си да си отпорило щели сте да сте отпорили
3 лице щял (е) да е отпорил щяла (е) да е отпорила щяло (е) да е отпорило щели (са) да са отпорили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отпорил бих отпорила бих отпорило бихме отпорили
2 лице би отпорил би отпорила би отпорило бихте отпорили
3 лице би отпорил би отпорила би отпорило биха отпорили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
от·по·ри от·по·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·по·рен
непълен член от·по·ре·ния
пълен член от·по·ре·ни·ят
женски род от·по·ре·на
членувано от·по·ре·на·та
среден род от·по·ре·но
членувано от·по·ре·но·то
множествено число от·по·ре·ни
членувано от·по·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·по·рил
непълен член от·по·ри·лия
пълен член от·по·ри·ли·ят
женски род от·по·ри·ла
членувано от·по·ри·ла·та
среден род от·по·ри·ло
членувано от·по·ри·ло·то
множествено число от·по·ри·ли
членувано от·по·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·по·рел
непълен член от·по·ре·лия
пълен член от·по·ре·ли·ят
женски род от·по·ре·ла
членувано от·по·ре·ла·та
среден род от·по·ре·ло
членувано от·по·ре·ло·то
множествено число от·по·ре·ли
членувано от·по·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·по·рещ
непълен член от·по·ре·щия
пълен член от·по·ре·щи·ят
женски род от·по·ре·ща
членувано от·по·ре·ща·та
среден род от·по·ре·що
членувано от·по·ре·що·то
множествено число от·по·ре·щи
членувано от·по·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

от·по·рей·ки