Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/отпорвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола отпорвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·пор·вам от·пор·ва·ме
2 лице от·пор·ваш от·пор·ва·те
3 лице от·пор·ва от·пор·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·пор·вах от·пор·вах·ме
2 лице от·пор·ва от·пор·вах·те
3 лице от·пор·ва от·пор·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·пор·вах от·пор·вах·ме
2 лице от·пор·ва·ше от·пор·вах·те
3 лице от·пор·ва·ше от·пор·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпорвал съм отпорвала съм отпорвало съм отпорвали сме
2 лице отпорвал си отпорвала си отпорвало си отпорвали сте
3 лице отпорвал е отпорвала е отпорвало е отпорвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отпорвал бях отпорвала бях отпорвало бяхме отпорвали
2 лице беше отпорвал беше отпорвала беше отпорвало бяхте отпорвали
3 лице беше отпорвал беше отпорвала беше отпорвало бяха отпорвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще отпорвам ще отпорваме
2 лице ще отпорваш ще отпорвате
3 лице ще отпорва ще отпорват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отпорвал ще съм отпорвала ще съм отпорвало ще сме отпорвали
2 лице ще си отпорвал ще си отпорвала ще си отпорвало ще сте отпорвали
3 лице ще е отпорвал ще е отпорвала ще е отпорвало ще са отпорвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да отпорвам щяхме да отпорваме
2 лице щеше да отпорваш щяхте да отпорвате
3 лице щеше да отпорва щяха да отпорват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отпорвал щях да съм отпорвала щях да съм отпорвало щяхме да сме отпорвали
2 лице щеше да си отпорвал щеше да си отпорвала щеше да си отпорвало щяхте да сте отпорвали
3 лице щеше да е отпорвал щеше да е отпорвала щеше да е отпорвало щяха да са отпорвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпорвал съм отпорвала съм отпорвало съм отпорвали сме
2 лице отпорвал си отпорвала си отпорвало си отпорвали сте
3 лице отпорвал (е) отпорвала (е) отпорвало (е) отпорвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отпорвал съм отпорвала съм отпорвало съм отпорвали сме
2 лице отпорвал си отпорвала си отпорвало си отпорвали сте
3 лице отпорвал (е) отпорвала (е) отпорвало (е) отпорвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отпорвал била съм отпорвала било съм отпорвало били сме отпорвали
2 лице бил си отпорвал била си отпорвала било си отпорвало били сте отпорвали
3 лице бил (е) отпорвал била (е) отпорвала било (е) отпорвало били (са) отпорвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отпорвам щяла съм да отпорвам щяло съм да отпорвам щели сме да отпорваме
2 лице щял си да отпорваш щяла си да отпорваш щяло си да отпорваш щели сте да отпорвате
3 лице щял (е) да отпорва щяла (е) да отпорва щяло (е) да отпорва щели (са) да отпорват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отпорвал щяла съм да съм отпорвала щяло съм да съм отпорвало щели сме да сме отпорвали
2 лице щял си да си отпорвал щяла си да си отпорвала щяло си да си отпорвало щели сте да сте отпорвали
3 лице щял (е) да е отпорвал щяла (е) да е отпорвала щяло (е) да е отпорвало щели (са) да са отпорвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отпорвал бих отпорвала бих отпорвало бихме отпорвали
2 лице би отпорвал би отпорвала би отпорвало бихте отпорвали
3 лице би отпорвал би отпорвала би отпорвало биха отпорвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
от·пор·вай от·пор·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·пор·ван
непълен член от·пор·ва·ния
пълен член от·пор·ва·ни·ят
женски род от·пор·ва·на
членувано от·пор·ва·на·та
среден род от·пор·ва·но
членувано от·пор·ва·но·то
множествено число от·пор·ва·ни
членувано от·пор·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·пор·вал
непълен член от·пор·ва·лия
пълен член от·пор·ва·ли·ят
женски род от·пор·ва·ла
членувано от·пор·ва·ла·та
среден род от·пор·ва·ло
членувано от·пор·ва·ло·то
множествено число от·пор·ва·ли
членувано от·пор·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·пор·вал
непълен член от·пор·ва·лия
пълен член от·пор·ва·ли·ят
женски род от·пор·ва·ла
членувано от·пор·ва·ла·та
среден род от·пор·ва·ло
членувано от·пор·ва·ло·то
множествено число от·пор·ва·ли
членувано от·пор·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·пор·ващ
непълен член от·пор·ва·щия
пълен член от·пор·ва·щи·ят
женски род от·пор·ва·ща
членувано от·пор·ва·ща·та
среден род от·пор·ва·що
членувано от·пор·ва·що·то
множествено число от·пор·ва·щи
членувано от·пор·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

от·пор·вай·ки