Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/отбруля

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола отбруля. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·б·ру·ля от·б·ру·лим
2 лице от·б·ру·лиш от·б·ру·ли·те
3 лице от·б·ру·ли от·б·ру·лят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·б·ру·лих от·б·ру·лих·ме
2 лице от·б·ру·ли от·б·ру·лих·те
3 лице от·б·ру·ли от·б·ру·ли·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице от·б·ру·лех от·б·ру·лех·ме
2 лице от·б·ру·ле·ше от·б·ру·лех·те
3 лице от·б·ру·ле·ше от·б·ру·ле·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отбрулил съм отбрулила съм отбрулило съм отбрулили сме
2 лице отбрулил си отбрулила си отбрулило си отбрулили сте
3 лице отбрулил е отбрулила е отбрулило е отбрулили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отбрулил бях отбрулила бях отбрулило бяхме отбрулили
2 лице беше отбрулил беше отбрулила беше отбрулило бяхте отбрулили
3 лице беше отбрулил беше отбрулила беше отбрулило бяха отбрулили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще отбруля ще отбрулим
2 лице ще отбрулиш ще отбрулите
3 лице ще отбрули ще отбрулят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отбрулил ще съм отбрулила ще съм отбрулило ще сме отбрулили
2 лице ще си отбрулил ще си отбрулила ще си отбрулило ще сте отбрулили
3 лице ще е отбрулил ще е отбрулила ще е отбрулило ще са отбрулили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да отбруля щяхме да отбрулим
2 лице щеше да отбрулиш щяхте да отбрулите
3 лице щеше да отбрули щяха да отбрулят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отбрулил щях да съм отбрулила щях да съм отбрулило щяхме да сме отбрулили
2 лице щеше да си отбрулил щеше да си отбрулила щеше да си отбрулило щяхте да сте отбрулили
3 лице щеше да е отбрулил щеше да е отбрулила щеше да е отбрулило щяха да са отбрулили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отбрулел съм отбрулела съм отбрулело съм отбрулели сме
2 лице отбрулел си отбрулела си отбрулело си отбрулели сте
3 лице отбрулел (е) отбрулела (е) отбрулело (е) отбрулели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отбрулил съм отбрулила съм отбрулило съм отбрулили сме
2 лице отбрулил си отбрулила си отбрулило си отбрулили сте
3 лице отбрулил (е) отбрулила (е) отбрулило (е) отбрулили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отбрулил била съм отбрулила било съм отбрулило били сме отбрулили
2 лице бил си отбрулил била си отбрулила било си отбрулило били сте отбрулили
3 лице бил (е) отбрулил била (е) отбрулила било (е) отбрулило били (са) отбрулили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отбруля щяла съм да отбруля щяло съм да отбруля щели сме да отбрулим
2 лице щял си да отбрулиш щяла си да отбрулиш щяло си да отбрулиш щели сте да отбрулите
3 лице щял (е) да отбрули щяла (е) да отбрули щяло (е) да отбрули щели (са) да отбрулят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отбрулил щяла съм да съм отбрулила щяло съм да съм отбрулило щели сме да сме отбрулили
2 лице щял си да си отбрулил щяла си да си отбрулила щяло си да си отбрулило щели сте да сте отбрулили
3 лице щял (е) да е отбрулил щяла (е) да е отбрулила щяло (е) да е отбрулило щели (са) да са отбрулили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отбрулил бих отбрулила бих отбрулило бихме отбрулили
2 лице би отбрулил би отбрулила би отбрулило бихте отбрулили
3 лице би отбрулил би отбрулила би отбрулило биха отбрулили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
от·б·ру·ли от·б·ру·ле·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·б·ру·лен
непълен член от·б·ру·ле·ния
пълен член от·б·ру·ле·ни·ят
женски род от·б·ру·ле·на
членувано от·б·ру·ле·на·та
среден род от·б·ру·ле·но
членувано от·б·ру·ле·но·то
множествено число от·б·ру·ле·ни
членувано от·б·ру·ле·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·б·ру·лил
непълен член от·б·ру·ли·лия
пълен член от·б·ру·ли·ли·ят
женски род от·б·ру·ли·ла
членувано от·б·ру·ли·ла·та
среден род от·б·ру·ли·ло
членувано от·б·ру·ли·ло·то
множествено число от·б·ру·ли·ли
членувано от·б·ру·ли·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·б·ру·лел
непълен член от·б·ру·ле·лия
пълен член от·б·ру·ле·ли·ят
женски род от·б·ру·ле·ла
членувано от·б·ру·ле·ла·та
среден род от·б·ру·ле·ло
членувано от·б·ру·ле·ло·то
множествено число от·б·ру·ле·ли
членувано от·б·ру·ле·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род от·б·ру·лещ
непълен член от·б·ру·ле·щия
пълен член от·б·ру·ле·щи·ят
женски род от·б·ру·ле·ща
членувано от·б·ру·ле·ща·та
среден род от·б·ру·ле·що
членувано от·б·ру·ле·що·то
множествено число от·б·ру·ле·щи
членувано от·б·ру·ле·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

от·б·ру·лей·ки