Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/осуетявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола осуетявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице осу·е·тя·вам осу·е·тя·ва·ме
2 лице осу·е·тя·ваш осу·е·тя·ва·те
3 лице осу·е·тя·ва осу·е·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице осу·е·тя·вах осу·е·тя·вах·ме
2 лице осу·е·тя·ва осу·е·тя·вах·те
3 лице осу·е·тя·ва осу·е·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице осу·е·тя·вах осу·е·тя·вах·ме
2 лице осу·е·тя·ва·ше осу·е·тя·вах·те
3 лице осу·е·тя·ва·ше осу·е·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осуетявал съм осуетявала съм осуетявало съм осуетявали сме
2 лице осуетявал си осуетявала си осуетявало си осуетявали сте
3 лице осуетявал е осуетявала е осуетявало е осуетявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях осуетявал бях осуетявала бях осуетявало бяхме осуетявали
2 лице беше осуетявал беше осуетявала беше осуетявало бяхте осуетявали
3 лице беше осуетявал беше осуетявала беше осуетявало бяха осуетявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще осуетявам ще осуетяваме
2 лице ще осуетяваш ще осуетявате
3 лице ще осуетява ще осуетяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм осуетявал ще съм осуетявала ще съм осуетявало ще сме осуетявали
2 лице ще си осуетявал ще си осуетявала ще си осуетявало ще сте осуетявали
3 лице ще е осуетявал ще е осуетявала ще е осуетявало ще са осуетявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да осуетявам щяхме да осуетяваме
2 лице щеше да осуетяваш щяхте да осуетявате
3 лице щеше да осуетява щяха да осуетяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм осуетявал щях да съм осуетявала щях да съм осуетявало щяхме да сме осуетявали
2 лице щеше да си осуетявал щеше да си осуетявала щеше да си осуетявало щяхте да сте осуетявали
3 лице щеше да е осуетявал щеше да е осуетявала щеше да е осуетявало щяха да са осуетявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осуетявал съм осуетявала съм осуетявало съм осуетявали сме
2 лице осуетявал си осуетявала си осуетявало си осуетявали сте
3 лице осуетявал (е) осуетявала (е) осуетявало (е) осуетявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осуетявал съм осуетявала съм осуетявало съм осуетявали сме
2 лице осуетявал си осуетявала си осуетявало си осуетявали сте
3 лице осуетявал (е) осуетявала (е) осуетявало (е) осуетявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм осуетявал била съм осуетявала било съм осуетявало били сме осуетявали
2 лице бил си осуетявал била си осуетявала било си осуетявало били сте осуетявали
3 лице бил (е) осуетявал била (е) осуетявала било (е) осуетявало били (са) осуетявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да осуетявам щяла съм да осуетявам щяло съм да осуетявам щели сме да осуетяваме
2 лице щял си да осуетяваш щяла си да осуетяваш щяло си да осуетяваш щели сте да осуетявате
3 лице щял (е) да осуетява щяла (е) да осуетява щяло (е) да осуетява щели (са) да осуетяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм осуетявал щяла съм да съм осуетявала щяло съм да съм осуетявало щели сме да сме осуетявали
2 лице щял си да си осуетявал щяла си да си осуетявала щяло си да си осуетявало щели сте да сте осуетявали
3 лице щял (е) да е осуетявал щяла (е) да е осуетявала щяло (е) да е осуетявало щели (са) да са осуетявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих осуетявал бих осуетявала бих осуетявало бихме осуетявали
2 лице би осуетявал би осуетявала би осуетявало бихте осуетявали
3 лице би осуетявал би осуетявала би осуетявало биха осуетявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
осу·е·тя·вай осу·е·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род осу·е·тя·ван
непълен член осу·е·тя·ва·ния
пълен член осу·е·тя·ва·ни·ят
женски род осу·е·тя·ва·на
членувано осу·е·тя·ва·на·та
среден род осу·е·тя·ва·но
членувано осу·е·тя·ва·но·то
множествено число осу·е·тя·ва·ни
членувано осу·е·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род осу·е·тя·вал
непълен член осу·е·тя·ва·лия
пълен член осу·е·тя·ва·ли·ят
женски род осу·е·тя·ва·ла
членувано осу·е·тя·ва·ла·та
среден род осу·е·тя·ва·ло
членувано осу·е·тя·ва·ло·то
множествено число осу·е·тя·ва·ли
членувано осу·е·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род осу·е·тя·вал
непълен член осу·е·тя·ва·лия
пълен член осу·е·тя·ва·ли·ят
женски род осу·е·тя·ва·ла
членувано осу·е·тя·ва·ла·та
среден род осу·е·тя·ва·ло
членувано осу·е·тя·ва·ло·то
множествено число осу·е·тя·ва·ли
членувано осу·е·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род осу·е·тя·ващ
непълен член осу·е·тя·ва·щия
пълен член осу·е·тя·ва·щи·ят
женски род осу·е·тя·ва·ща
членувано осу·е·тя·ва·ща·та
среден род осу·е·тя·ва·що
членувано осу·е·тя·ва·що·то
множествено число осу·е·тя·ва·щи
членувано осу·е·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

осу·е·тя·вай·ки