Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/оспоря

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола оспоря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ос·по·ря ос·по·рим
2 лице ос·по·риш ос·по·ри·те
3 лице ос·по·ри ос·по·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ос·по·рих ос·по·рих·ме
2 лице ос·по·ри ос·по·рих·те
3 лице ос·по·ри ос·по·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ос·по·рех ос·по·рех·ме
2 лице ос·по·ре·ше ос·по·рех·те
3 лице ос·по·ре·ше ос·по·ре·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оспорил съм оспорила съм оспорило съм оспорили сме
2 лице оспорил си оспорила си оспорило си оспорили сте
3 лице оспорил е оспорила е оспорило е оспорили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях оспорил бях оспорила бях оспорило бяхме оспорили
2 лице беше оспорил беше оспорила беше оспорило бяхте оспорили
3 лице беше оспорил беше оспорила беше оспорило бяха оспорили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще оспоря ще оспорим
2 лице ще оспориш ще оспорите
3 лице ще оспори ще оспорят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм оспорил ще съм оспорила ще съм оспорило ще сме оспорили
2 лице ще си оспорил ще си оспорила ще си оспорило ще сте оспорили
3 лице ще е оспорил ще е оспорила ще е оспорило ще са оспорили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да оспоря щяхме да оспорим
2 лице щеше да оспориш щяхте да оспорите
3 лице щеше да оспори щяха да оспорят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм оспорил щях да съм оспорила щях да съм оспорило щяхме да сме оспорили
2 лице щеше да си оспорил щеше да си оспорила щеше да си оспорило щяхте да сте оспорили
3 лице щеше да е оспорил щеше да е оспорила щеше да е оспорило щяха да са оспорили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оспорел съм оспорела съм оспорело съм оспорели сме
2 лице оспорел си оспорела си оспорело си оспорели сте
3 лице оспорел (е) оспорела (е) оспорело (е) оспорели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оспорил съм оспорила съм оспорило съм оспорили сме
2 лице оспорил си оспорила си оспорило си оспорили сте
3 лице оспорил (е) оспорила (е) оспорило (е) оспорили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм оспорил била съм оспорила било съм оспорило били сме оспорили
2 лице бил си оспорил била си оспорила било си оспорило били сте оспорили
3 лице бил (е) оспорил била (е) оспорила било (е) оспорило били (са) оспорили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да оспоря щяла съм да оспоря щяло съм да оспоря щели сме да оспорим
2 лице щял си да оспориш щяла си да оспориш щяло си да оспориш щели сте да оспорите
3 лице щял (е) да оспори щяла (е) да оспори щяло (е) да оспори щели (са) да оспорят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм оспорил щяла съм да съм оспорила щяло съм да съм оспорило щели сме да сме оспорили
2 лице щял си да си оспорил щяла си да си оспорила щяло си да си оспорило щели сте да сте оспорили
3 лице щял (е) да е оспорил щяла (е) да е оспорила щяло (е) да е оспорило щели (са) да са оспорили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих оспорил бих оспорила бих оспорило бихме оспорили
2 лице би оспорил би оспорила би оспорило бихте оспорили
3 лице би оспорил би оспорила би оспорило биха оспорили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ос·по·ри ос·по·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ос·по·рен
непълен член ос·по·ре·ния
пълен член ос·по·ре·ни·ят
женски род ос·по·ре·на
членувано ос·по·ре·на·та
среден род ос·по·ре·но
членувано ос·по·ре·но·то
множествено число ос·по·ре·ни
членувано ос·по·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ос·по·рил
непълен член ос·по·ри·лия
пълен член ос·по·ри·ли·ят
женски род ос·по·ри·ла
членувано ос·по·ри·ла·та
среден род ос·по·ри·ло
членувано ос·по·ри·ло·то
множествено число ос·по·ри·ли
членувано ос·по·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ос·по·рел
непълен член ос·по·ре·лия
пълен член ос·по·ре·ли·ят
женски род ос·по·ре·ла
членувано ос·по·ре·ла·та
среден род ос·по·ре·ло
членувано ос·по·ре·ло·то
множествено число ос·по·ре·ли
членувано ос·по·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ос·по·рещ
непълен член ос·по·ре·щия
пълен член ос·по·ре·щи·ят
женски род ос·по·ре·ща
членувано ос·по·ре·ща·та
среден род ос·по·ре·що
членувано ос·по·ре·що·то
множествено число ос·по·ре·щи
членувано ос·по·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ос·по·рей·ки