Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/осенявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола осенявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице осе·ня·вам осе·ня·ва·ме
2 лице осе·ня·ваш осе·ня·ва·те
3 лице осе·ня·ва осе·ня·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице осе·ня·вах осе·ня·вах·ме
2 лице осе·ня·ва осе·ня·вах·те
3 лице осе·ня·ва осе·ня·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице осе·ня·вах осе·ня·вах·ме
2 лице осе·ня·ва·ше осе·ня·вах·те
3 лице осе·ня·ва·ше осе·ня·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осенявал съм осенявала съм осенявало съм осенявали сме
2 лице осенявал си осенявала си осенявало си осенявали сте
3 лице осенявал е осенявала е осенявало е осенявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях осенявал бях осенявала бях осенявало бяхме осенявали
2 лице беше осенявал беше осенявала беше осенявало бяхте осенявали
3 лице беше осенявал беше осенявала беше осенявало бяха осенявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще осенявам ще осеняваме
2 лице ще осеняваш ще осенявате
3 лице ще осенява ще осеняват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм осенявал ще съм осенявала ще съм осенявало ще сме осенявали
2 лице ще си осенявал ще си осенявала ще си осенявало ще сте осенявали
3 лице ще е осенявал ще е осенявала ще е осенявало ще са осенявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да осенявам щяхме да осеняваме
2 лице щеше да осеняваш щяхте да осенявате
3 лице щеше да осенява щяха да осеняват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм осенявал щях да съм осенявала щях да съм осенявало щяхме да сме осенявали
2 лице щеше да си осенявал щеше да си осенявала щеше да си осенявало щяхте да сте осенявали
3 лице щеше да е осенявал щеше да е осенявала щеше да е осенявало щяха да са осенявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осенявал съм осенявала съм осенявало съм осенявали сме
2 лице осенявал си осенявала си осенявало си осенявали сте
3 лице осенявал (е) осенявала (е) осенявало (е) осенявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице осенявал съм осенявала съм осенявало съм осенявали сме
2 лице осенявал си осенявала си осенявало си осенявали сте
3 лице осенявал (е) осенявала (е) осенявало (е) осенявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм осенявал била съм осенявала било съм осенявало били сме осенявали
2 лице бил си осенявал била си осенявала било си осенявало били сте осенявали
3 лице бил (е) осенявал била (е) осенявала било (е) осенявало били (са) осенявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да осенявам щяла съм да осенявам щяло съм да осенявам щели сме да осеняваме
2 лице щял си да осеняваш щяла си да осеняваш щяло си да осеняваш щели сте да осенявате
3 лице щял (е) да осенява щяла (е) да осенява щяло (е) да осенява щели (са) да осеняват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм осенявал щяла съм да съм осенявала щяло съм да съм осенявало щели сме да сме осенявали
2 лице щял си да си осенявал щяла си да си осенявала щяло си да си осенявало щели сте да сте осенявали
3 лице щял (е) да е осенявал щяла (е) да е осенявала щяло (е) да е осенявало щели (са) да са осенявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих осенявал бих осенявала бих осенявало бихме осенявали
2 лице би осенявал би осенявала би осенявало бихте осенявали
3 лице би осенявал би осенявала би осенявало биха осенявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
осе·ня·вай осе·ня·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род осе·ня·ван
непълен член осе·ня·ва·ния
пълен член осе·ня·ва·ни·ят
женски род осе·ня·ва·на
членувано осе·ня·ва·на·та
среден род осе·ня·ва·но
членувано осе·ня·ва·но·то
множествено число осе·ня·ва·ни
членувано осе·ня·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род осе·ня·вал
непълен член осе·ня·ва·лия
пълен член осе·ня·ва·ли·ят
женски род осе·ня·ва·ла
членувано осе·ня·ва·ла·та
среден род осе·ня·ва·ло
членувано осе·ня·ва·ло·то
множествено число осе·ня·ва·ли
членувано осе·ня·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род осе·ня·вал
непълен член осе·ня·ва·лия
пълен член осе·ня·ва·ли·ят
женски род осе·ня·ва·ла
членувано осе·ня·ва·ла·та
среден род осе·ня·ва·ло
членувано осе·ня·ва·ло·то
множествено число осе·ня·ва·ли
членувано осе·ня·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род осе·ня·ващ
непълен член осе·ня·ва·щия
пълен член осе·ня·ва·щи·ят
женски род осе·ня·ва·ща
членувано осе·ня·ва·ща·та
среден род осе·ня·ва·що
членувано осе·ня·ва·що·то
множествено число осе·ня·ва·щи
членувано осе·ня·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

осе·ня·вай·ки