Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/опълчвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола опълчвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице опъл·ч·вам опъл·ч·ва·ме
2 лице опъл·ч·ваш опъл·ч·ва·те
3 лице опъл·ч·ва опъл·ч·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице опъл·ч·вах опъл·ч·вах·ме
2 лице опъл·ч·ва опъл·ч·вах·те
3 лице опъл·ч·ва опъл·ч·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице опъл·ч·вах опъл·ч·вах·ме
2 лице опъл·ч·ва·ше опъл·ч·вах·те
3 лице опъл·ч·ва·ше опъл·ч·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчвал съм опълчвала съм опълчвало съм опълчвали сме
2 лице опълчвал си опълчвала си опълчвало си опълчвали сте
3 лице опълчвал е опълчвала е опълчвало е опълчвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опълчвал бях опълчвала бях опълчвало бяхме опълчвали
2 лице беше опълчвал беше опълчвала беше опълчвало бяхте опълчвали
3 лице беше опълчвал беше опълчвала беше опълчвало бяха опълчвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще опълчвам ще опълчваме
2 лице ще опълчваш ще опълчвате
3 лице ще опълчва ще опълчват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опълчвал ще съм опълчвала ще съм опълчвало ще сме опълчвали
2 лице ще си опълчвал ще си опълчвала ще си опълчвало ще сте опълчвали
3 лице ще е опълчвал ще е опълчвала ще е опълчвало ще са опълчвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да опълчвам щяхме да опълчваме
2 лице щеше да опълчваш щяхте да опълчвате
3 лице щеше да опълчва щяха да опълчват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опълчвал щях да съм опълчвала щях да съм опълчвало щяхме да сме опълчвали
2 лице щеше да си опълчвал щеше да си опълчвала щеше да си опълчвало щяхте да сте опълчвали
3 лице щеше да е опълчвал щеше да е опълчвала щеше да е опълчвало щяха да са опълчвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчвал съм опълчвала съм опълчвало съм опълчвали сме
2 лице опълчвал си опълчвала си опълчвало си опълчвали сте
3 лице опълчвал (е) опълчвала (е) опълчвало (е) опълчвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчвал съм опълчвала съм опълчвало съм опълчвали сме
2 лице опълчвал си опълчвала си опълчвало си опълчвали сте
3 лице опълчвал (е) опълчвала (е) опълчвало (е) опълчвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опълчвал била съм опълчвала било съм опълчвало били сме опълчвали
2 лице бил си опълчвал била си опълчвала било си опълчвало били сте опълчвали
3 лице бил (е) опълчвал била (е) опълчвала било (е) опълчвало били (са) опълчвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опълчвам щяла съм да опълчвам щяло съм да опълчвам щели сме да опълчваме
2 лице щял си да опълчваш щяла си да опълчваш щяло си да опълчваш щели сте да опълчвате
3 лице щял (е) да опълчва щяла (е) да опълчва щяло (е) да опълчва щели (са) да опълчват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опълчвал щяла съм да съм опълчвала щяло съм да съм опълчвало щели сме да сме опълчвали
2 лице щял си да си опълчвал щяла си да си опълчвала щяло си да си опълчвало щели сте да сте опълчвали
3 лице щял (е) да е опълчвал щяла (е) да е опълчвала щяло (е) да е опълчвало щели (са) да са опълчвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опълчвал бих опълчвала бих опълчвало бихме опълчвали
2 лице би опълчвал би опълчвала би опълчвало бихте опълчвали
3 лице би опълчвал би опълчвала би опълчвало биха опълчвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
опъл·ч·вай опъл·ч·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род опъл·ч·ван
непълен член опъл·ч·ва·ния
пълен член опъл·ч·ва·ни·ят
женски род опъл·ч·ва·на
членувано опъл·ч·ва·на·та
среден род опъл·ч·ва·но
членувано опъл·ч·ва·но·то
множествено число опъл·ч·ва·ни
членувано опъл·ч·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род опъл·ч·вал
непълен член опъл·ч·ва·лия
пълен член опъл·ч·ва·ли·ят
женски род опъл·ч·ва·ла
членувано опъл·ч·ва·ла·та
среден род опъл·ч·ва·ло
членувано опъл·ч·ва·ло·то
множествено число опъл·ч·ва·ли
членувано опъл·ч·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род опъл·ч·вал
непълен член опъл·ч·ва·лия
пълен член опъл·ч·ва·ли·ят
женски род опъл·ч·ва·ла
членувано опъл·ч·ва·ла·та
среден род опъл·ч·ва·ло
членувано опъл·ч·ва·ло·то
множествено число опъл·ч·ва·ли
членувано опъл·ч·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род опъл·ч·ващ
непълен член опъл·ч·ва·щия
пълен член опъл·ч·ва·щи·ят
женски род опъл·ч·ва·ща
членувано опъл·ч·ва·ща·та
среден род опъл·ч·ва·що
членувано опъл·ч·ва·що·то
множествено число опъл·ч·ва·щи
членувано опъл·ч·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

опъл·ч·вай·ки