Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/опрощавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола опрощавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·ща·вам оп·ро·ща·ва·ме
2 лице оп·ро·ща·ваш оп·ро·ща·ва·те
3 лице оп·ро·ща·ва оп·ро·ща·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·ща·вах оп·ро·ща·вах·ме
2 лице оп·ро·ща·ва оп·ро·ща·вах·те
3 лице оп·ро·ща·ва оп·ро·ща·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·ща·вах оп·ро·ща·вах·ме
2 лице оп·ро·ща·ва·ше оп·ро·ща·вах·те
3 лице оп·ро·ща·ва·ше оп·ро·ща·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опрощавал съм опрощавала съм опрощавало съм опрощавали сме
2 лице опрощавал си опрощавала си опрощавало си опрощавали сте
3 лице опрощавал е опрощавала е опрощавало е опрощавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опрощавал бях опрощавала бях опрощавало бяхме опрощавали
2 лице беше опрощавал беше опрощавала беше опрощавало бяхте опрощавали
3 лице беше опрощавал беше опрощавала беше опрощавало бяха опрощавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще опрощавам ще опрощаваме
2 лице ще опрощаваш ще опрощавате
3 лице ще опрощава ще опрощават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опрощавал ще съм опрощавала ще съм опрощавало ще сме опрощавали
2 лице ще си опрощавал ще си опрощавала ще си опрощавало ще сте опрощавали
3 лице ще е опрощавал ще е опрощавала ще е опрощавало ще са опрощавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да опрощавам щяхме да опрощаваме
2 лице щеше да опрощаваш щяхте да опрощавате
3 лице щеше да опрощава щяха да опрощават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опрощавал щях да съм опрощавала щях да съм опрощавало щяхме да сме опрощавали
2 лице щеше да си опрощавал щеше да си опрощавала щеше да си опрощавало щяхте да сте опрощавали
3 лице щеше да е опрощавал щеше да е опрощавала щеше да е опрощавало щяха да са опрощавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опрощавал съм опрощавала съм опрощавало съм опрощавали сме
2 лице опрощавал си опрощавала си опрощавало си опрощавали сте
3 лице опрощавал (е) опрощавала (е) опрощавало (е) опрощавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опрощавал съм опрощавала съм опрощавало съм опрощавали сме
2 лице опрощавал си опрощавала си опрощавало си опрощавали сте
3 лице опрощавал (е) опрощавала (е) опрощавало (е) опрощавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опрощавал била съм опрощавала било съм опрощавало били сме опрощавали
2 лице бил си опрощавал била си опрощавала било си опрощавало били сте опрощавали
3 лице бил (е) опрощавал била (е) опрощавала било (е) опрощавало били (са) опрощавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опрощавам щяла съм да опрощавам щяло съм да опрощавам щели сме да опрощаваме
2 лице щял си да опрощаваш щяла си да опрощаваш щяло си да опрощаваш щели сте да опрощавате
3 лице щял (е) да опрощава щяла (е) да опрощава щяло (е) да опрощава щели (са) да опрощават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опрощавал щяла съм да съм опрощавала щяло съм да съм опрощавало щели сме да сме опрощавали
2 лице щял си да си опрощавал щяла си да си опрощавала щяло си да си опрощавало щели сте да сте опрощавали
3 лице щял (е) да е опрощавал щяла (е) да е опрощавала щяло (е) да е опрощавало щели (са) да са опрощавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опрощавал бих опрощавала бих опрощавало бихме опрощавали
2 лице би опрощавал би опрощавала би опрощавало бихте опрощавали
3 лице би опрощавал би опрощавала би опрощавало биха опрощавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
оп·ро·ща·вай оп·ро·ща·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ща·ван
непълен член оп·ро·ща·ва·ния
пълен член оп·ро·ща·ва·ни·ят
женски род оп·ро·ща·ва·на
членувано оп·ро·ща·ва·на·та
среден род оп·ро·ща·ва·но
членувано оп·ро·ща·ва·но·то
множествено число оп·ро·ща·ва·ни
членувано оп·ро·ща·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ща·вал
непълен член оп·ро·ща·ва·лия
пълен член оп·ро·ща·ва·ли·ят
женски род оп·ро·ща·ва·ла
членувано оп·ро·ща·ва·ла·та
среден род оп·ро·ща·ва·ло
членувано оп·ро·ща·ва·ло·то
множествено число оп·ро·ща·ва·ли
членувано оп·ро·ща·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ща·вал
непълен член оп·ро·ща·ва·лия
пълен член оп·ро·ща·ва·ли·ят
женски род оп·ро·ща·ва·ла
членувано оп·ро·ща·ва·ла·та
среден род оп·ро·ща·ва·ло
членувано оп·ро·ща·ва·ло·то
множествено число оп·ро·ща·ва·ли
членувано оп·ро·ща·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ща·ващ
непълен член оп·ро·ща·ва·щия
пълен член оп·ро·ща·ва·щи·ят
женски род оп·ро·ща·ва·ща
членувано оп·ро·ща·ва·ща·та
среден род оп·ро·ща·ва·що
членувано оп·ро·ща·ва·що·то
множествено число оп·ро·ща·ва·щи
членувано оп·ро·ща·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

оп·ро·ща·вай·ки