Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/опротивея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола опротивея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·ти·вея оп·ро·ти·ве·ем
2 лице оп·ро·ти·ве·еш оп·ро·ти·ве·е·те
3 лице оп·ро·ти·вее оп·ро·ти·ве·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·ти·вях оп·ро·ти·вях·ме
2 лице оп·ро·ти·вя оп·ро·ти·вях·те
3 лице оп·ро·ти·вя оп·ро·ти·вя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·ти·ве·ех оп·ро·ти·ве·ех·ме
2 лице оп·ро·ти·ве·е·ше оп·ро·ти·ве·ех·те
3 лице оп·ро·ти·ве·е·ше оп·ро·ти·ве·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опротивял съм опротивяла съм опротивяло съм опротивели сме
2 лице опротивял си опротивяла си опротивяло си опротивели сте
3 лице опротивял е опротивяла е опротивяло е опротивели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опротивял бях опротивяла бях опротивяло бяхме опротивели
2 лице беше опротивял беше опротивяла беше опротивяло бяхте опротивели
3 лице беше опротивял беше опротивяла беше опротивяло бяха опротивели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще опротивея ще опротивеем
2 лице ще опротивееш ще опротивеете
3 лице ще опротивее ще опротивеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опротивял ще съм опротивяла ще съм опротивяло ще сме опротивели
2 лице ще си опротивял ще си опротивяла ще си опротивяло ще сте опротивели
3 лице ще е опротивял ще е опротивяла ще е опротивяло ще са опротивели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да опротивея щяхме да опротивеем
2 лице щеше да опротивееш щяхте да опротивеете
3 лице щеше да опротивее щяха да опротивеят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опротивял щях да съм опротивяла щях да съм опротивяло щяхме да сме опротивели
2 лице щеше да си опротивял щеше да си опротивяла щеше да си опротивяло щяхте да сте опротивели
3 лице щеше да е опротивял щеше да е опротивяла щеше да е опротивяло щяха да са опротивели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опротивеел съм опротивеела съм опротивеело съм опротивеели сме
2 лице опротивеел си опротивеела си опротивеело си опротивеели сте
3 лице опротивеел (е) опротивеела (е) опротивеело (е) опротивеели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опротивял съм опротивяла съм опротивяло съм опротивели сме
2 лице опротивял си опротивяла си опротивяло си опротивели сте
3 лице опротивял (е) опротивяла (е) опротивяло (е) опротивели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опротивял била съм опротивяла било съм опротивяло били сме опротивели
2 лице бил си опротивял била си опротивяла било си опротивяло били сте опротивели
3 лице бил (е) опротивял била (е) опротивяла било (е) опротивяло били (са) опротивели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опротивея щяла съм да опротивея щяло съм да опротивея щели сме да опротивеем
2 лице щял си да опротивееш щяла си да опротивееш щяло си да опротивееш щели сте да опротивеете
3 лице щял (е) да опротивее щяла (е) да опротивее щяло (е) да опротивее щели (са) да опротивеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опротивял щяла съм да съм опротивяла щяло съм да съм опротивяло щели сме да сме опротивели
2 лице щял си да си опротивял щяла си да си опротивяла щяло си да си опротивяло щели сте да сте опротивели
3 лице щял (е) да е опротивял щяла (е) да е опротивяла щяло (е) да е опротивяло щели (са) да са опротивели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опротивял бих опротивяла бих опротивяло бихме опротивели
2 лице би опротивял би опротивяла би опротивяло бихте опротивели
3 лице би опротивял би опротивяла би опротивяло биха опротивели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
оп·ро·ти·вей оп·ро·ти·вей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ти·вян
непълен член оп·ро·ти·вя·ния
пълен член оп·ро·ти·вя·ни·ят
женски род оп·ро·ти·вя·на
членувано оп·ро·ти·вя·на·та
среден род оп·ро·ти·вя·но
членувано оп·ро·ти·вя·но·то
множествено число оп·ро·ти·ве·ни
членувано оп·ро·ти·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ти·вял
непълен член оп·ро·ти·ве·лия
пълен член оп·ро·ти·ве·ли·ят
женски род оп·ро·ти·вя·ла
членувано оп·ро·ти·вя·ла·та
среден род оп·ро·ти·вя·ло
членувано оп·ро·ти·вя·ло·то
множествено число оп·ро·ти·ве·ли
членувано оп·ро·ти·ве·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ти·ве·ел
непълен член оп·ро·ти·ве·е·лия
пълен член оп·ро·ти·ве·е·ли·ят
женски род оп·ро·ти·ве·е·ла
членувано оп·ро·ти·ве·е·ла·та
среден род оп·ро·ти·ве·е·ло
членувано оп·ро·ти·ве·е·ло·то
множествено число оп·ро·ти·ве·е·ли
членувано оп·ро·ти·ве·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·ти·ве·ещ
непълен член оп·ро·ти·ве·е·щия
пълен член оп·ро·ти·ве·е·щи·ят
женски род оп·ро·ти·ве·е·ща
членувано оп·ро·ти·ве·е·ща·та
среден род оп·ро·ти·ве·е·що
членувано оп·ро·ти·ве·е·що·то
множествено число оп·ро·ти·ве·е·щи
членувано оп·ро·ти·ве·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

оп·ро·ти·ве·ей·ки