Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/опровергая

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола опровергая. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·вер·гая оп·ро·вер·га·ем
2 лице оп·ро·вер·га·еш оп·ро·вер·га·е·те
3 лице оп·ро·вер·гае оп·ро·вер·га·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·вер·гах оп·ро·вер·гах·ме
2 лице оп·ро·вер·га оп·ро·вер·гах·те
3 лице оп·ро·вер·га оп·ро·вер·га·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оп·ро·вер·га·ех оп·ро·вер·га·ех·ме
2 лице оп·ро·вер·га·е·ше оп·ро·вер·га·ех·те
3 лице оп·ро·вер·га·е·ше оп·ро·вер·га·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опровергал съм опровергала съм опровергало съм опровергали сме
2 лице опровергал си опровергала си опровергало си опровергали сте
3 лице опровергал е опровергала е опровергало е опровергали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опровергал бях опровергала бях опровергало бяхме опровергали
2 лице беше опровергал беше опровергала беше опровергало бяхте опровергали
3 лице беше опровергал беше опровергала беше опровергало бяха опровергали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще опровергая ще опровергаем
2 лице ще опровергаеш ще опровергаете
3 лице ще опровергае ще опровергаят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опровергал ще съм опровергала ще съм опровергало ще сме опровергали
2 лице ще си опровергал ще си опровергала ще си опровергало ще сте опровергали
3 лице ще е опровергал ще е опровергала ще е опровергало ще са опровергали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да опровергая щяхме да опровергаем
2 лице щеше да опровергаеш щяхте да опровергаете
3 лице щеше да опровергае щяха да опровергаят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опровергал щях да съм опровергала щях да съм опровергало щяхме да сме опровергали
2 лице щеше да си опровергал щеше да си опровергала щеше да си опровергало щяхте да сте опровергали
3 лице щеше да е опровергал щеше да е опровергала щеше да е опровергало щяха да са опровергали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опровергаел съм опровергаела съм опровергаело съм опровергаели сме
2 лице опровергаел си опровергаела си опровергаело си опровергаели сте
3 лице опровергаел (е) опровергаела (е) опровергаело (е) опровергаели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опровергал съм опровергала съм опровергало съм опровергали сме
2 лице опровергал си опровергала си опровергало си опровергали сте
3 лице опровергал (е) опровергала (е) опровергало (е) опровергали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опровергал била съм опровергала било съм опровергало били сме опровергали
2 лице бил си опровергал била си опровергала било си опровергало били сте опровергали
3 лице бил (е) опровергал била (е) опровергала било (е) опровергало били (са) опровергали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опровергая щяла съм да опровергая щяло съм да опровергая щели сме да опровергаем
2 лице щял си да опровергаеш щяла си да опровергаеш щяло си да опровергаеш щели сте да опровергаете
3 лице щял (е) да опровергае щяла (е) да опровергае щяло (е) да опровергае щели (са) да опровергаят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опровергал щяла съм да съм опровергала щяло съм да съм опровергало щели сме да сме опровергали
2 лице щял си да си опровергал щяла си да си опровергала щяло си да си опровергало щели сте да сте опровергали
3 лице щял (е) да е опровергал щяла (е) да е опровергала щяло (е) да е опровергало щели (са) да са опровергали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опровергал бих опровергала бих опровергало бихме опровергали
2 лице би опровергал би опровергала би опровергало бихте опровергали
3 лице би опровергал би опровергала би опровергало биха опровергали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
оп·ро·вер·гай оп·ро·вер·гай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·вер·ган
непълен член оп·ро·вер·га·ния
пълен член оп·ро·вер·га·ни·ят
женски род оп·ро·вер·га·на
членувано оп·ро·вер·га·на·та
среден род оп·ро·вер·га·но
членувано оп·ро·вер·га·но·то
множествено число оп·ро·вер·га·ни
членувано оп·ро·вер·га·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·вер·гал
непълен член оп·ро·вер·га·лия
пълен член оп·ро·вер·га·ли·ят
женски род оп·ро·вер·га·ла
членувано оп·ро·вер·га·ла·та
среден род оп·ро·вер·га·ло
членувано оп·ро·вер·га·ло·то
множествено число оп·ро·вер·га·ли
членувано оп·ро·вер·га·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·вер·га·ел
непълен член оп·ро·вер·га·е·лия
пълен член оп·ро·вер·га·е·ли·ят
женски род оп·ро·вер·га·е·ла
членувано оп·ро·вер·га·е·ла·та
среден род оп·ро·вер·га·е·ло
членувано оп·ро·вер·га·е·ло·то
множествено число оп·ро·вер·га·е·ли
членувано оп·ро·вер·га·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оп·ро·вер·га·ещ
непълен член оп·ро·вер·га·е·щия
пълен член оп·ро·вер·га·е·щи·ят
женски род оп·ро·вер·га·е·ща
членувано оп·ро·вер·га·е·ща·та
среден род оп·ро·вер·га·е·що
членувано оп·ро·вер·га·е·що·то
множествено число оп·ро·вер·га·е·щи
членувано оп·ро·вер·га·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

оп·ро·вер·га·ей·ки