Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/онемявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола онемявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оне·мя·вам оне·мя·ва·ме
2 лице оне·мя·ваш оне·мя·ва·те
3 лице оне·мя·ва оне·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оне·мя·вах оне·мя·вах·ме
2 лице оне·мя·ва оне·мя·вах·те
3 лице оне·мя·ва оне·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оне·мя·вах оне·мя·вах·ме
2 лице оне·мя·ва·ше оне·мя·вах·те
3 лице оне·мя·ва·ше оне·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице онемявал съм онемявала съм онемявало съм онемявали сме
2 лице онемявал си онемявала си онемявало си онемявали сте
3 лице онемявал е онемявала е онемявало е онемявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях онемявал бях онемявала бях онемявало бяхме онемявали
2 лице беше онемявал беше онемявала беше онемявало бяхте онемявали
3 лице беше онемявал беше онемявала беше онемявало бяха онемявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще онемявам ще онемяваме
2 лице ще онемяваш ще онемявате
3 лице ще онемява ще онемяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм онемявал ще съм онемявала ще съм онемявало ще сме онемявали
2 лице ще си онемявал ще си онемявала ще си онемявало ще сте онемявали
3 лице ще е онемявал ще е онемявала ще е онемявало ще са онемявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да онемявам щяхме да онемяваме
2 лице щеше да онемяваш щяхте да онемявате
3 лице щеше да онемява щяха да онемяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм онемявал щях да съм онемявала щях да съм онемявало щяхме да сме онемявали
2 лице щеше да си онемявал щеше да си онемявала щеше да си онемявало щяхте да сте онемявали
3 лице щеше да е онемявал щеше да е онемявала щеше да е онемявало щяха да са онемявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице онемявал съм онемявала съм онемявало съм онемявали сме
2 лице онемявал си онемявала си онемявало си онемявали сте
3 лице онемявал (е) онемявала (е) онемявало (е) онемявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице онемявал съм онемявала съм онемявало съм онемявали сме
2 лице онемявал си онемявала си онемявало си онемявали сте
3 лице онемявал (е) онемявала (е) онемявало (е) онемявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм онемявал била съм онемявала било съм онемявало били сме онемявали
2 лице бил си онемявал била си онемявала било си онемявало били сте онемявали
3 лице бил (е) онемявал била (е) онемявала било (е) онемявало били (са) онемявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да онемявам щяла съм да онемявам щяло съм да онемявам щели сме да онемяваме
2 лице щял си да онемяваш щяла си да онемяваш щяло си да онемяваш щели сте да онемявате
3 лице щял (е) да онемява щяла (е) да онемява щяло (е) да онемява щели (са) да онемяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм онемявал щяла съм да съм онемявала щяло съм да съм онемявало щели сме да сме онемявали
2 лице щял си да си онемявал щяла си да си онемявала щяло си да си онемявало щели сте да сте онемявали
3 лице щял (е) да е онемявал щяла (е) да е онемявала щяло (е) да е онемявало щели (са) да са онемявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих онемявал бих онемявала бих онемявало бихме онемявали
2 лице би онемявал би онемявала би онемявало бихте онемявали
3 лице би онемявал би онемявала би онемявало биха онемявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
оне·мя·вай оне·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оне·мя·ван
непълен член оне·мя·ва·ния
пълен член оне·мя·ва·ни·ят
женски род оне·мя·ва·на
членувано оне·мя·ва·на·та
среден род оне·мя·ва·но
членувано оне·мя·ва·но·то
множествено число оне·мя·ва·ни
членувано оне·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оне·мя·вал
непълен член оне·мя·ва·лия
пълен член оне·мя·ва·ли·ят
женски род оне·мя·ва·ла
членувано оне·мя·ва·ла·та
среден род оне·мя·ва·ло
членувано оне·мя·ва·ло·то
множествено число оне·мя·ва·ли
членувано оне·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оне·мя·вал
непълен член оне·мя·ва·лия
пълен член оне·мя·ва·ли·ят
женски род оне·мя·ва·ла
членувано оне·мя·ва·ла·та
среден род оне·мя·ва·ло
членувано оне·мя·ва·ло·то
множествено число оне·мя·ва·ли
членувано оне·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оне·мя·ващ
непълен член оне·мя·ва·щия
пълен член оне·мя·ва·щи·ят
женски род оне·мя·ва·ща
членувано оне·мя·ва·ща·та
среден род оне·мя·ва·що
членувано оне·мя·ва·що·то
множествено число оне·мя·ва·щи
членувано оне·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

оне·мя·вай·ки