Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/окумя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола окумя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оку·мя оку·мим
2 лице оку·миш оку·ми·те
3 лице оку·ми оку·мят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оку·мих оку·мих·ме
2 лице оку·ми оку·мих·те
3 лице оку·ми оку·ми·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оку·мех оку·мех·ме
2 лице оку·ме·ше оку·мех·те
3 лице оку·ме·ше оку·ме·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окумил съм окумила съм окумило съм окумили сме
2 лице окумил си окумила си окумило си окумили сте
3 лице окумил е окумила е окумило е окумили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях окумил бях окумила бях окумило бяхме окумили
2 лице беше окумил беше окумила беше окумило бяхте окумили
3 лице беше окумил беше окумила беше окумило бяха окумили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще окумя ще окумим
2 лице ще окумиш ще окумите
3 лице ще окуми ще окумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм окумил ще съм окумила ще съм окумило ще сме окумили
2 лице ще си окумил ще си окумила ще си окумило ще сте окумили
3 лице ще е окумил ще е окумила ще е окумило ще са окумили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да окумя щяхме да окумим
2 лице щеше да окумиш щяхте да окумите
3 лице щеше да окуми щяха да окумят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм окумил щях да съм окумила щях да съм окумило щяхме да сме окумили
2 лице щеше да си окумил щеше да си окумила щеше да си окумило щяхте да сте окумили
3 лице щеше да е окумил щеше да е окумила щеше да е окумило щяха да са окумили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окумел съм окумела съм окумело съм окумели сме
2 лице окумел си окумела си окумело си окумели сте
3 лице окумел (е) окумела (е) окумело (е) окумели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице окумил съм окумила съм окумило съм окумили сме
2 лице окумил си окумила си окумило си окумили сте
3 лице окумил (е) окумила (е) окумило (е) окумили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм окумил била съм окумила било съм окумило били сме окумили
2 лице бил си окумил била си окумила било си окумило били сте окумили
3 лице бил (е) окумил била (е) окумила било (е) окумило били (са) окумили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да окумя щяла съм да окумя щяло съм да окумя щели сме да окумим
2 лице щял си да окумиш щяла си да окумиш щяло си да окумиш щели сте да окумите
3 лице щял (е) да окуми щяла (е) да окуми щяло (е) да окуми щели (са) да окумят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм окумил щяла съм да съм окумила щяло съм да съм окумило щели сме да сме окумили
2 лице щял си да си окумил щяла си да си окумила щяло си да си окумило щели сте да сте окумили
3 лице щял (е) да е окумил щяла (е) да е окумила щяло (е) да е окумило щели (са) да са окумили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих окумил бих окумила бих окумило бихме окумили
2 лице би окумил би окумила би окумило бихте окумили
3 лице би окумил би окумила би окумило биха окумили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
оку·ми оку·ме·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оку·мен
непълен член оку·ме·ния
пълен член оку·ме·ни·ят
женски род оку·ме·на
членувано оку·ме·на·та
среден род оку·ме·но
членувано оку·ме·но·то
множествено число оку·ме·ни
членувано оку·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оку·мил
непълен член оку·ми·лия
пълен член оку·ми·ли·ят
женски род оку·ми·ла
членувано оку·ми·ла·та
среден род оку·ми·ло
членувано оку·ми·ло·то
множествено число оку·ми·ли
членувано оку·ми·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оку·мел
непълен член оку·ме·лия
пълен член оку·ме·ли·ят
женски род оку·ме·ла
членувано оку·ме·ла·та
среден род оку·ме·ло
членувано оку·ме·ло·то
множествено число оку·ме·ли
членувано оку·ме·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оку·мещ
непълен член оку·ме·щия
пълен член оку·ме·щи·ят
женски род оку·ме·ща
членувано оку·ме·ща·та
среден род оку·ме·що
членувано оку·ме·що·то
множествено число оку·ме·щи
членувано оку·ме·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

оку·мей·ки