Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/озовавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола озовавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице озо·ва·вам озо·ва·ва·ме
2 лице озо·ва·ваш озо·ва·ва·те
3 лице озо·ва·ва озо·ва·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице озо·ва·вах озо·ва·вах·ме
2 лице озо·ва·ва озо·ва·вах·те
3 лице озо·ва·ва озо·ва·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице озо·ва·вах озо·ва·вах·ме
2 лице озо·ва·ва·ше озо·ва·вах·те
3 лице озо·ва·ва·ше озо·ва·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озовавал съм озовавала съм озовавало съм озовавали сме
2 лице озовавал си озовавала си озовавало си озовавали сте
3 лице озовавал е озовавала е озовавало е озовавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях озовавал бях озовавала бях озовавало бяхме озовавали
2 лице беше озовавал беше озовавала беше озовавало бяхте озовавали
3 лице беше озовавал беше озовавала беше озовавало бяха озовавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще озовавам ще озоваваме
2 лице ще озоваваш ще озовавате
3 лице ще озовава ще озовават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм озовавал ще съм озовавала ще съм озовавало ще сме озовавали
2 лице ще си озовавал ще си озовавала ще си озовавало ще сте озовавали
3 лице ще е озовавал ще е озовавала ще е озовавало ще са озовавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да озовавам щяхме да озоваваме
2 лице щеше да озоваваш щяхте да озовавате
3 лице щеше да озовава щяха да озовават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм озовавал щях да съм озовавала щях да съм озовавало щяхме да сме озовавали
2 лице щеше да си озовавал щеше да си озовавала щеше да си озовавало щяхте да сте озовавали
3 лице щеше да е озовавал щеше да е озовавала щеше да е озовавало щяха да са озовавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озовавал съм озовавала съм озовавало съм озовавали сме
2 лице озовавал си озовавала си озовавало си озовавали сте
3 лице озовавал (е) озовавала (е) озовавало (е) озовавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озовавал съм озовавала съм озовавало съм озовавали сме
2 лице озовавал си озовавала си озовавало си озовавали сте
3 лице озовавал (е) озовавала (е) озовавало (е) озовавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм озовавал била съм озовавала било съм озовавало били сме озовавали
2 лице бил си озовавал била си озовавала било си озовавало били сте озовавали
3 лице бил (е) озовавал била (е) озовавала било (е) озовавало били (са) озовавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да озовавам щяла съм да озовавам щяло съм да озовавам щели сме да озоваваме
2 лице щял си да озоваваш щяла си да озоваваш щяло си да озоваваш щели сте да озовавате
3 лице щял (е) да озовава щяла (е) да озовава щяло (е) да озовава щели (са) да озовават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм озовавал щяла съм да съм озовавала щяло съм да съм озовавало щели сме да сме озовавали
2 лице щял си да си озовавал щяла си да си озовавала щяло си да си озовавало щели сте да сте озовавали
3 лице щял (е) да е озовавал щяла (е) да е озовавала щяло (е) да е озовавало щели (са) да са озовавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих озовавал бих озовавала бих озовавало бихме озовавали
2 лице би озовавал би озовавала би озовавало бихте озовавали
3 лице би озовавал би озовавала би озовавало биха озовавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
озо·ва·вай озо·ва·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род озо·ва·ван
непълен член озо·ва·ва·ния
пълен член озо·ва·ва·ни·ят
женски род озо·ва·ва·на
членувано озо·ва·ва·на·та
среден род озо·ва·ва·но
членувано озо·ва·ва·но·то
множествено число озо·ва·ва·ни
членувано озо·ва·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род озо·ва·вал
непълен член озо·ва·ва·лия
пълен член озо·ва·ва·ли·ят
женски род озо·ва·ва·ла
членувано озо·ва·ва·ла·та
среден род озо·ва·ва·ло
членувано озо·ва·ва·ло·то
множествено число озо·ва·ва·ли
членувано озо·ва·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род озо·ва·вал
непълен член озо·ва·ва·лия
пълен член озо·ва·ва·ли·ят
женски род озо·ва·ва·ла
членувано озо·ва·ва·ла·та
среден род озо·ва·ва·ло
членувано озо·ва·ва·ло·то
множествено число озо·ва·ва·ли
членувано озо·ва·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род озо·ва·ващ
непълен член озо·ва·ва·щия
пълен член озо·ва·ва·щи·ят
женски род озо·ва·ва·ща
членувано озо·ва·ва·ща·та
среден род озо·ва·ва·що
членувано озо·ва·ва·що·то
множествено число озо·ва·ва·щи
членувано озо·ва·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

озо·ва·вай·ки