Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/озверявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола озверявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оз·ве·ря·вам оз·ве·ря·ва·ме
2 лице оз·ве·ря·ваш оз·ве·ря·ва·те
3 лице оз·ве·ря·ва оз·ве·ря·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оз·ве·ря·вах оз·ве·ря·вах·ме
2 лице оз·ве·ря·ва оз·ве·ря·вах·те
3 лице оз·ве·ря·ва оз·ве·ря·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице оз·ве·ря·вах оз·ве·ря·вах·ме
2 лице оз·ве·ря·ва·ше оз·ве·ря·вах·те
3 лице оз·ве·ря·ва·ше оз·ве·ря·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озверявал съм озверявала съм озверявало съм озверявали сме
2 лице озверявал си озверявала си озверявало си озверявали сте
3 лице озверявал е озверявала е озверявало е озверявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях озверявал бях озверявала бях озверявало бяхме озверявали
2 лице беше озверявал беше озверявала беше озверявало бяхте озверявали
3 лице беше озверявал беше озверявала беше озверявало бяха озверявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще озверявам ще озверяваме
2 лице ще озверяваш ще озверявате
3 лице ще озверява ще озверяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм озверявал ще съм озверявала ще съм озверявало ще сме озверявали
2 лице ще си озверявал ще си озверявала ще си озверявало ще сте озверявали
3 лице ще е озверявал ще е озверявала ще е озверявало ще са озверявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да озверявам щяхме да озверяваме
2 лице щеше да озверяваш щяхте да озверявате
3 лице щеше да озверява щяха да озверяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм озверявал щях да съм озверявала щях да съм озверявало щяхме да сме озверявали
2 лице щеше да си озверявал щеше да си озверявала щеше да си озверявало щяхте да сте озверявали
3 лице щеше да е озверявал щеше да е озверявала щеше да е озверявало щяха да са озверявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озверявал съм озверявала съм озверявало съм озверявали сме
2 лице озверявал си озверявала си озверявало си озверявали сте
3 лице озверявал (е) озверявала (е) озверявало (е) озверявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице озверявал съм озверявала съм озверявало съм озверявали сме
2 лице озверявал си озверявала си озверявало си озверявали сте
3 лице озверявал (е) озверявала (е) озверявало (е) озверявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм озверявал била съм озверявала било съм озверявало били сме озверявали
2 лице бил си озверявал била си озверявала било си озверявало били сте озверявали
3 лице бил (е) озверявал била (е) озверявала било (е) озверявало били (са) озверявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да озверявам щяла съм да озверявам щяло съм да озверявам щели сме да озверяваме
2 лице щял си да озверяваш щяла си да озверяваш щяло си да озверяваш щели сте да озверявате
3 лице щял (е) да озверява щяла (е) да озверява щяло (е) да озверява щели (са) да озверяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм озверявал щяла съм да съм озверявала щяло съм да съм озверявало щели сме да сме озверявали
2 лице щял си да си озверявал щяла си да си озверявала щяло си да си озверявало щели сте да сте озверявали
3 лице щял (е) да е озверявал щяла (е) да е озверявала щяло (е) да е озверявало щели (са) да са озверявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих озверявал бих озверявала бих озверявало бихме озверявали
2 лице би озверявал би озверявала би озверявало бихте озверявали
3 лице би озверявал би озверявала би озверявало биха озверявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
оз·ве·ря·вай оз·ве·ря·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оз·ве·ря·ван
непълен член оз·ве·ря·ва·ния
пълен член оз·ве·ря·ва·ни·ят
женски род оз·ве·ря·ва·на
членувано оз·ве·ря·ва·на·та
среден род оз·ве·ря·ва·но
членувано оз·ве·ря·ва·но·то
множествено число оз·ве·ря·ва·ни
членувано оз·ве·ря·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оз·ве·ря·вал
непълен член оз·ве·ря·ва·лия
пълен член оз·ве·ря·ва·ли·ят
женски род оз·ве·ря·ва·ла
членувано оз·ве·ря·ва·ла·та
среден род оз·ве·ря·ва·ло
членувано оз·ве·ря·ва·ло·то
множествено число оз·ве·ря·ва·ли
членувано оз·ве·ря·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оз·ве·ря·вал
непълен член оз·ве·ря·ва·лия
пълен член оз·ве·ря·ва·ли·ят
женски род оз·ве·ря·ва·ла
членувано оз·ве·ря·ва·ла·та
среден род оз·ве·ря·ва·ло
членувано оз·ве·ря·ва·ло·то
множествено число оз·ве·ря·ва·ли
членувано оз·ве·ря·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род оз·ве·ря·ващ
непълен член оз·ве·ря·ва·щия
пълен член оз·ве·ря·ва·щи·ят
женски род оз·ве·ря·ва·ща
членувано оз·ве·ря·ва·ща·та
среден род оз·ве·ря·ва·що
членувано оз·ве·ря·ва·що·то
множествено число оз·ве·ря·ва·щи
членувано оз·ве·ря·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

оз·ве·ря·вай·ки