Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обусловя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обусловя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обус·ло·вя обус·ло·вим
2 лице обус·ло·виш обус·ло·ви·те
3 лице обус·ло·ви обус·ло·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обус·ло·вих обус·ло·вих·ме
2 лице обус·ло·ви обус·ло·вих·те
3 лице обус·ло·ви обус·ло·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обус·ло·вях обус·ло·вях·ме
2 лице обус·ло·ве·ше обус·ло·вях·те
3 лице обус·ло·ве·ше обус·ло·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обусловил съм обусловила съм обусловило съм обусловили сме
2 лице обусловил си обусловила си обусловило си обусловили сте
3 лице обусловил е обусловила е обусловило е обусловили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обусловил бях обусловила бях обусловило бяхме обусловили
2 лице беше обусловил беше обусловила беше обусловило бяхте обусловили
3 лице беше обусловил беше обусловила беше обусловило бяха обусловили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обусловя ще обусловим
2 лице ще обусловиш ще обусловите
3 лице ще обуслови ще обусловят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обусловил ще съм обусловила ще съм обусловило ще сме обусловили
2 лице ще си обусловил ще си обусловила ще си обусловило ще сте обусловили
3 лице ще е обусловил ще е обусловила ще е обусловило ще са обусловили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обусловя щяхме да обусловим
2 лице щеше да обусловиш щяхте да обусловите
3 лице щеше да обуслови щяха да обусловят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обусловил щях да съм обусловила щях да съм обусловило щяхме да сме обусловили
2 лице щеше да си обусловил щеше да си обусловила щеше да си обусловило щяхте да сте обусловили
3 лице щеше да е обусловил щеше да е обусловила щеше да е обусловило щяха да са обусловили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обусловял съм обусловяла съм обусловяло съм обусловели сме
2 лице обусловял си обусловяла си обусловяло си обусловели сте
3 лице обусловял (е) обусловяла (е) обусловяло (е) обусловели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обусловил съм обусловила съм обусловило съм обусловили сме
2 лице обусловил си обусловила си обусловило си обусловили сте
3 лице обусловил (е) обусловила (е) обусловило (е) обусловили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обусловил била съм обусловила било съм обусловило били сме обусловили
2 лице бил си обусловил била си обусловила било си обусловило били сте обусловили
3 лице бил (е) обусловил била (е) обусловила било (е) обусловило били (са) обусловили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обусловя щяла съм да обусловя щяло съм да обусловя щели сме да обусловим
2 лице щял си да обусловиш щяла си да обусловиш щяло си да обусловиш щели сте да обусловите
3 лице щял (е) да обуслови щяла (е) да обуслови щяло (е) да обуслови щели (са) да обусловят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обусловил щяла съм да съм обусловила щяло съм да съм обусловило щели сме да сме обусловили
2 лице щял си да си обусловил щяла си да си обусловила щяло си да си обусловило щели сте да сте обусловили
3 лице щял (е) да е обусловил щяла (е) да е обусловила щяло (е) да е обусловило щели (са) да са обусловили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обусловил бих обусловила бих обусловило бихме обусловили
2 лице би обусловил би обусловила би обусловило бихте обусловили
3 лице би обусловил би обусловила би обусловило биха обусловили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обус·ло·ви обус·ло·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обус·ло·вен
непълен член обус·ло·ве·ния
пълен член обус·ло·ве·ни·ят
женски род обус·ло·ве·на
членувано обус·ло·ве·на·та
среден род обус·ло·ве·но
членувано обус·ло·ве·но·то
множествено число обус·ло·ве·ни
членувано обус·ло·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обус·ло·вил
непълен член обус·ло·ви·лия
пълен член обус·ло·ви·ли·ят
женски род обус·ло·ви·ла
членувано обус·ло·ви·ла·та
среден род обус·ло·ви·ло
членувано обус·ло·ви·ло·то
множествено число обус·ло·ви·ли
членувано обус·ло·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обус·ло·вял
непълен член обус·ло·вя·лия
пълен член обус·ло·вя·ли·ят
женски род обус·ло·вя·ла
членувано обус·ло·вя·ла·та
среден род обус·ло·вя·ло
членувано обус·ло·вя·ло·то
множествено число обус·ло·ве·ли
членувано обус·ло·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обус·ло·вящ
непълен член обус·ло·вя·щия
пълен член обус·ло·вя·щи·ят
женски род обус·ло·вя·ща
членувано обус·ло·вя·ща·та
среден род обус·ло·вя·що
членувано обус·ло·вя·що·то
множествено число обус·ло·вя·щи
членувано обус·ло·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обус·ло·вей·ки