Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обуславям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обуславям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обус·ла·вям обус·ла·вя·ме
2 лице обус·ла·вяш обус·ла·вя·те
3 лице обус·ла·вя обус·ла·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обус·ла·вях обус·ла·вях·ме
2 лице обус·ла·вя обус·ла·вях·те
3 лице обус·ла·вя обус·ла·вя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обус·ла·вях обус·ла·вях·ме
2 лице обус·ла·вя·ше обус·ла·вях·те
3 лице обус·ла·вя·ше обус·ла·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обуславял съм обуславяла съм обуславяло съм обуславяли сме
2 лице обуславял си обуславяла си обуславяло си обуславяли сте
3 лице обуславял е обуславяла е обуславяло е обуславяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обуславял бях обуславяла бях обуславяло бяхме обуславяли
2 лице беше обуславял беше обуславяла беше обуславяло бяхте обуславяли
3 лице беше обуславял беше обуславяла беше обуславяло бяха обуславяли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обуславям ще обуславяме
2 лице ще обуславяш ще обуславяте
3 лице ще обуславя ще обуславят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обуславял ще съм обуславяла ще съм обуславяло ще сме обуславяли
2 лице ще си обуславял ще си обуславяла ще си обуславяло ще сте обуславяли
3 лице ще е обуславял ще е обуславяла ще е обуславяло ще са обуславяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обуславям щяхме да обуславяме
2 лице щеше да обуславяш щяхте да обуславяте
3 лице щеше да обуславя щяха да обуславят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обуславял щях да съм обуславяла щях да съм обуславяло щяхме да сме обуславяли
2 лице щеше да си обуславял щеше да си обуславяла щеше да си обуславяло щяхте да сте обуславяли
3 лице щеше да е обуславял щеше да е обуславяла щеше да е обуславяло щяха да са обуславяли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обуславял съм обуславяла съм обуславяло съм обуславяли сме
2 лице обуславял си обуславяла си обуславяло си обуславяли сте
3 лице обуславял (е) обуславяла (е) обуславяло (е) обуславяли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обуславял съм обуславяла съм обуславяло съм обуславяли сме
2 лице обуславял си обуславяла си обуславяло си обуславяли сте
3 лице обуславял (е) обуславяла (е) обуславяло (е) обуславяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обуславял била съм обуславяла било съм обуславяло били сме обуславяли
2 лице бил си обуславял била си обуславяла било си обуславяло били сте обуславяли
3 лице бил (е) обуславял била (е) обуславяла било (е) обуславяло били (са) обуславяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обуславям щяла съм да обуславям щяло съм да обуславям щели сме да обуславяме
2 лице щял си да обуславяш щяла си да обуславяш щяло си да обуславяш щели сте да обуславяте
3 лице щял (е) да обуславя щяла (е) да обуславя щяло (е) да обуславя щели (са) да обуславят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обуславял щяла съм да съм обуславяла щяло съм да съм обуславяло щели сме да сме обуславяли
2 лице щял си да си обуславял щяла си да си обуславяла щяло си да си обуславяло щели сте да сте обуславяли
3 лице щял (е) да е обуславял щяла (е) да е обуславяла щяло (е) да е обуславяло щели (са) да са обуславяли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обуславял бих обуславяла бих обуславяло бихме обуславяли
2 лице би обуславял би обуславяла би обуславяло бихте обуславяли
3 лице би обуславял би обуславяла би обуславяло биха обуславяли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обус·ла·вяй обус·ла·вяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обус·ла·вян
непълен член обус·ла·вя·ния
пълен член обус·ла·вя·ни·ят
женски род обус·ла·вя·на
членувано обус·ла·вя·на·та
среден род обус·ла·вя·но
членувано обус·ла·вя·но·то
множествено число обус·ла·вя·ни
членувано обус·ла·вя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обус·ла·вял
непълен член обус·ла·вя·лия
пълен член обус·ла·вя·ли·ят
женски род обус·ла·вя·ла
членувано обус·ла·вя·ла·та
среден род обус·ла·вя·ло
членувано обус·ла·вя·ло·то
множествено число обус·ла·вя·ли
членувано обус·ла·вя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обус·ла·вял
непълен член обус·ла·вя·лия
пълен член обус·ла·вя·ли·ят
женски род обус·ла·вя·ла
членувано обус·ла·вя·ла·та
среден род обус·ла·вя·ло
членувано обус·ла·вя·ло·то
множествено число обус·ла·вя·ли
членувано обус·ла·вя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обус·ла·вящ
непълен член обус·ла·вя·щия
пълен член обус·ла·вя·щи·ят
женски род обус·ла·вя·ща
членувано обус·ла·вя·ща·та
среден род обус·ла·вя·що
членувано обус·ла·вя·що·то
множествено число обус·ла·вя·щи
членувано обус·ла·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обус·ла·вяй·ки