Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обруля

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обруля. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице об·ру·ля об·ру·лим
2 лице об·ру·лиш об·ру·ли·те
3 лице об·ру·ли об·ру·лят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице об·ру·лих об·ру·лих·ме
2 лице об·ру·ли об·ру·лих·те
3 лице об·ру·ли об·ру·ли·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице об·ру·лех об·ру·лех·ме
2 лице об·ру·ле·ше об·ру·лех·те
3 лице об·ру·ле·ше об·ру·ле·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обрулил съм обрулила съм обрулило съм обрулили сме
2 лице обрулил си обрулила си обрулило си обрулили сте
3 лице обрулил е обрулила е обрулило е обрулили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обрулил бях обрулила бях обрулило бяхме обрулили
2 лице беше обрулил беше обрулила беше обрулило бяхте обрулили
3 лице беше обрулил беше обрулила беше обрулило бяха обрулили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обруля ще обрулим
2 лице ще обрулиш ще обрулите
3 лице ще обрули ще обрулят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обрулил ще съм обрулила ще съм обрулило ще сме обрулили
2 лице ще си обрулил ще си обрулила ще си обрулило ще сте обрулили
3 лице ще е обрулил ще е обрулила ще е обрулило ще са обрулили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обруля щяхме да обрулим
2 лице щеше да обрулиш щяхте да обрулите
3 лице щеше да обрули щяха да обрулят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обрулил щях да съм обрулила щях да съм обрулило щяхме да сме обрулили
2 лице щеше да си обрулил щеше да си обрулила щеше да си обрулило щяхте да сте обрулили
3 лице щеше да е обрулил щеше да е обрулила щеше да е обрулило щяха да са обрулили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обрулел съм обрулела съм обрулело съм обрулели сме
2 лице обрулел си обрулела си обрулело си обрулели сте
3 лице обрулел (е) обрулела (е) обрулело (е) обрулели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обрулил съм обрулила съм обрулило съм обрулили сме
2 лице обрулил си обрулила си обрулило си обрулили сте
3 лице обрулил (е) обрулила (е) обрулило (е) обрулили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обрулил била съм обрулила било съм обрулило били сме обрулили
2 лице бил си обрулил била си обрулила било си обрулило били сте обрулили
3 лице бил (е) обрулил била (е) обрулила било (е) обрулило били (са) обрулили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обруля щяла съм да обруля щяло съм да обруля щели сме да обрулим
2 лице щял си да обрулиш щяла си да обрулиш щяло си да обрулиш щели сте да обрулите
3 лице щял (е) да обрули щяла (е) да обрули щяло (е) да обрули щели (са) да обрулят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обрулил щяла съм да съм обрулила щяло съм да съм обрулило щели сме да сме обрулили
2 лице щял си да си обрулил щяла си да си обрулила щяло си да си обрулило щели сте да сте обрулили
3 лице щял (е) да е обрулил щяла (е) да е обрулила щяло (е) да е обрулило щели (са) да са обрулили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обрулил бих обрулила бих обрулило бихме обрулили
2 лице би обрулил би обрулила би обрулило бихте обрулили
3 лице би обрулил би обрулила би обрулило биха обрулили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
об·ру·ли об·ру·ле·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род об·ру·лен
непълен член об·ру·ле·ния
пълен член об·ру·ле·ни·ят
женски род об·ру·ле·на
членувано об·ру·ле·на·та
среден род об·ру·ле·но
членувано об·ру·ле·но·то
множествено число об·ру·ле·ни
членувано об·ру·ле·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род об·ру·лил
непълен член об·ру·ли·лия
пълен член об·ру·ли·ли·ят
женски род об·ру·ли·ла
членувано об·ру·ли·ла·та
среден род об·ру·ли·ло
членувано об·ру·ли·ло·то
множествено число об·ру·ли·ли
членувано об·ру·ли·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род об·ру·лел
непълен член об·ру·ле·лия
пълен член об·ру·ле·ли·ят
женски род об·ру·ле·ла
членувано об·ру·ле·ла·та
среден род об·ру·ле·ло
членувано об·ру·ле·ло·то
множествено число об·ру·ле·ли
членувано об·ру·ле·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род об·ру·лещ
непълен член об·ру·ле·щия
пълен член об·ру·ле·щи·ят
женски род об·ру·ле·ща
членувано об·ру·ле·ща·та
среден род об·ру·ле·що
членувано об·ру·ле·що·то
множествено число об·ру·ле·щи
членувано об·ру·ле·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

об·ру·лей·ки