Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обещавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обещавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обе·ща·вам обе·ща·ва·ме
2 лице обе·ща·ваш обе·ща·ва·те
3 лице обе·ща·ва обе·ща·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обе·ща·вах обе·ща·вах·ме
2 лице обе·ща·ва обе·ща·вах·те
3 лице обе·ща·ва обе·ща·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обе·ща·вах обе·ща·вах·ме
2 лице обе·ща·ва·ше обе·ща·вах·те
3 лице обе·ща·ва·ше обе·ща·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обещавал съм обещавала съм обещавало съм обещавали сме
2 лице обещавал си обещавала си обещавало си обещавали сте
3 лице обещавал е обещавала е обещавало е обещавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обещавал бях обещавала бях обещавало бяхме обещавали
2 лице беше обещавал беше обещавала беше обещавало бяхте обещавали
3 лице беше обещавал беше обещавала беше обещавало бяха обещавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обещавам ще обещаваме
2 лице ще обещаваш ще обещавате
3 лице ще обещава ще обещават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обещавал ще съм обещавала ще съм обещавало ще сме обещавали
2 лице ще си обещавал ще си обещавала ще си обещавало ще сте обещавали
3 лице ще е обещавал ще е обещавала ще е обещавало ще са обещавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обещавам щяхме да обещаваме
2 лице щеше да обещаваш щяхте да обещавате
3 лице щеше да обещава щяха да обещават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обещавал щях да съм обещавала щях да съм обещавало щяхме да сме обещавали
2 лице щеше да си обещавал щеше да си обещавала щеше да си обещавало щяхте да сте обещавали
3 лице щеше да е обещавал щеше да е обещавала щеше да е обещавало щяха да са обещавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обещавал съм обещавала съм обещавало съм обещавали сме
2 лице обещавал си обещавала си обещавало си обещавали сте
3 лице обещавал (е) обещавала (е) обещавало (е) обещавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обещавал съм обещавала съм обещавало съм обещавали сме
2 лице обещавал си обещавала си обещавало си обещавали сте
3 лице обещавал (е) обещавала (е) обещавало (е) обещавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обещавал била съм обещавала било съм обещавало били сме обещавали
2 лице бил си обещавал била си обещавала било си обещавало били сте обещавали
3 лице бил (е) обещавал била (е) обещавала било (е) обещавало били (са) обещавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обещавам щяла съм да обещавам щяло съм да обещавам щели сме да обещаваме
2 лице щял си да обещаваш щяла си да обещаваш щяло си да обещаваш щели сте да обещавате
3 лице щял (е) да обещава щяла (е) да обещава щяло (е) да обещава щели (са) да обещават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обещавал щяла съм да съм обещавала щяло съм да съм обещавало щели сме да сме обещавали
2 лице щял си да си обещавал щяла си да си обещавала щяло си да си обещавало щели сте да сте обещавали
3 лице щял (е) да е обещавал щяла (е) да е обещавала щяло (е) да е обещавало щели (са) да са обещавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обещавал бих обещавала бих обещавало бихме обещавали
2 лице би обещавал би обещавала би обещавало бихте обещавали
3 лице би обещавал би обещавала би обещавало биха обещавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обе·ща·вай обе·ща·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·ща·ван
непълен член обе·ща·ва·ния
пълен член обе·ща·ва·ни·ят
женски род обе·ща·ва·на
членувано обе·ща·ва·на·та
среден род обе·ща·ва·но
членувано обе·ща·ва·но·то
множествено число обе·ща·ва·ни
членувано обе·ща·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·ща·вал
непълен член обе·ща·ва·лия
пълен член обе·ща·ва·ли·ят
женски род обе·ща·ва·ла
членувано обе·ща·ва·ла·та
среден род обе·ща·ва·ло
членувано обе·ща·ва·ло·то
множествено число обе·ща·ва·ли
членувано обе·ща·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·ща·вал
непълен член обе·ща·ва·лия
пълен член обе·ща·ва·ли·ят
женски род обе·ща·ва·ла
членувано обе·ща·ва·ла·та
среден род обе·ща·ва·ло
членувано обе·ща·ва·ло·то
множествено число обе·ща·ва·ли
членувано обе·ща·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·ща·ващ
непълен член обе·ща·ва·щия
пълен член обе·ща·ва·щи·ят
женски род обе·ща·ва·ща
членувано обе·ща·ва·ща·та
среден род обе·ща·ва·що
членувано обе·ща·ва·що·то
множествено число обе·ща·ва·щи
членувано обе·ща·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обе·ща·вай·ки