Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезумявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезумявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обе·зу·мя·вам обе·зу·мя·ва·ме
2 лице обе·зу·мя·ваш обе·зу·мя·ва·те
3 лице обе·зу·мя·ва обе·зу·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обе·зу·мя·вах обе·зу·мя·вах·ме
2 лице обе·зу·мя·ва обе·зу·мя·вах·те
3 лице обе·зу·мя·ва обе·зу·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обе·зу·мя·вах обе·зу·мя·вах·ме
2 лице обе·зу·мя·ва·ше обе·зу·мя·вах·те
3 лице обе·зу·мя·ва·ше обе·зу·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумявал съм обезумявала съм обезумявало съм обезумявали сме
2 лице обезумявал си обезумявала си обезумявало си обезумявали сте
3 лице обезумявал е обезумявала е обезумявало е обезумявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезумявал бях обезумявала бях обезумявало бяхме обезумявали
2 лице беше обезумявал беше обезумявала беше обезумявало бяхте обезумявали
3 лице беше обезумявал беше обезумявала беше обезумявало бяха обезумявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезумявам ще обезумяваме
2 лице ще обезумяваш ще обезумявате
3 лице ще обезумява ще обезумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезумявал ще съм обезумявала ще съм обезумявало ще сме обезумявали
2 лице ще си обезумявал ще си обезумявала ще си обезумявало ще сте обезумявали
3 лице ще е обезумявал ще е обезумявала ще е обезумявало ще са обезумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезумявам щяхме да обезумяваме
2 лице щеше да обезумяваш щяхте да обезумявате
3 лице щеше да обезумява щяха да обезумяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезумявал щях да съм обезумявала щях да съм обезумявало щяхме да сме обезумявали
2 лице щеше да си обезумявал щеше да си обезумявала щеше да си обезумявало щяхте да сте обезумявали
3 лице щеше да е обезумявал щеше да е обезумявала щеше да е обезумявало щяха да са обезумявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумявал съм обезумявала съм обезумявало съм обезумявали сме
2 лице обезумявал си обезумявала си обезумявало си обезумявали сте
3 лице обезумявал (е) обезумявала (е) обезумявало (е) обезумявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумявал съм обезумявала съм обезумявало съм обезумявали сме
2 лице обезумявал си обезумявала си обезумявало си обезумявали сте
3 лице обезумявал (е) обезумявала (е) обезумявало (е) обезумявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезумявал била съм обезумявала било съм обезумявало били сме обезумявали
2 лице бил си обезумявал била си обезумявала било си обезумявало били сте обезумявали
3 лице бил (е) обезумявал била (е) обезумявала било (е) обезумявало били (са) обезумявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезумявам щяла съм да обезумявам щяло съм да обезумявам щели сме да обезумяваме
2 лице щял си да обезумяваш щяла си да обезумяваш щяло си да обезумяваш щели сте да обезумявате
3 лице щял (е) да обезумява щяла (е) да обезумява щяло (е) да обезумява щели (са) да обезумяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезумявал щяла съм да съм обезумявала щяло съм да съм обезумявало щели сме да сме обезумявали
2 лице щял си да си обезумявал щяла си да си обезумявала щяло си да си обезумявало щели сте да сте обезумявали
3 лице щял (е) да е обезумявал щяла (е) да е обезумявала щяло (е) да е обезумявало щели (са) да са обезумявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезумявал бих обезумявала бих обезумявало бихме обезумявали
2 лице би обезумявал би обезумявала би обезумявало бихте обезумявали
3 лице би обезумявал би обезумявала би обезумявало биха обезумявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обе·зу·мя·вай обе·зу·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·зу·мя·ван
непълен член обе·зу·мя·ва·ния
пълен член обе·зу·мя·ва·ни·ят
женски род обе·зу·мя·ва·на
членувано обе·зу·мя·ва·на·та
среден род обе·зу·мя·ва·но
членувано обе·зу·мя·ва·но·то
множествено число обе·зу·мя·ва·ни
членувано обе·зу·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·зу·мя·вал
непълен член обе·зу·мя·ва·лия
пълен член обе·зу·мя·ва·ли·ят
женски род обе·зу·мя·ва·ла
членувано обе·зу·мя·ва·ла·та
среден род обе·зу·мя·ва·ло
членувано обе·зу·мя·ва·ло·то
множествено число обе·зу·мя·ва·ли
членувано обе·зу·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·зу·мя·вал
непълен член обе·зу·мя·ва·лия
пълен член обе·зу·мя·ва·ли·ят
женски род обе·зу·мя·ва·ла
членувано обе·зу·мя·ва·ла·та
среден род обе·зу·мя·ва·ло
членувано обе·зу·мя·ва·ло·то
множествено число обе·зу·мя·ва·ли
членувано обе·зу·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·зу·мя·ващ
непълен член обе·зу·мя·ва·щия
пълен член обе·зу·мя·ва·щи·ят
женски род обе·зу·мя·ва·ща
членувано обе·зу·мя·ва·ща·та
среден род обе·зу·мя·ва·що
членувано обе·зу·мя·ва·що·то
множествено число обе·зу·мя·ва·щи
членувано обе·зу·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обе·зу·мя·вай·ки