Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезумея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезумея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обе·зу·мея обе·зу·ме·ем
2 лице обе·зу·ме·еш обе·зу·ме·е·те
3 лице обе·зу·мее обе·зу·ме·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обе·зу·мях обе·зу·мях·ме
2 лице обе·зу·мя обе·зу·мях·те
3 лице обе·зу·мя обе·зу·мя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обе·зу·ме·ех обе·зу·ме·ех·ме
2 лице обе·зу·ме·е·ше обе·зу·ме·ех·те
3 лице обе·зу·ме·е·ше обе·зу·ме·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумял съм обезумяла съм обезумяло съм обезумели сме
2 лице обезумял си обезумяла си обезумяло си обезумели сте
3 лице обезумял е обезумяла е обезумяло е обезумели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезумял бях обезумяла бях обезумяло бяхме обезумели
2 лице беше обезумял беше обезумяла беше обезумяло бяхте обезумели
3 лице беше обезумял беше обезумяла беше обезумяло бяха обезумели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезумея ще обезумеем
2 лице ще обезумееш ще обезумеете
3 лице ще обезумее ще обезумеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезумял ще съм обезумяла ще съм обезумяло ще сме обезумели
2 лице ще си обезумял ще си обезумяла ще си обезумяло ще сте обезумели
3 лице ще е обезумял ще е обезумяла ще е обезумяло ще са обезумели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезумея щяхме да обезумеем
2 лице щеше да обезумееш щяхте да обезумеете
3 лице щеше да обезумее щяха да обезумеят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезумял щях да съм обезумяла щях да съм обезумяло щяхме да сме обезумели
2 лице щеше да си обезумял щеше да си обезумяла щеше да си обезумяло щяхте да сте обезумели
3 лице щеше да е обезумял щеше да е обезумяла щеше да е обезумяло щяха да са обезумели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумеел съм обезумеела съм обезумеело съм обезумеели сме
2 лице обезумеел си обезумеела си обезумеело си обезумеели сте
3 лице обезумеел (е) обезумеела (е) обезумеело (е) обезумеели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумял съм обезумяла съм обезумяло съм обезумели сме
2 лице обезумял си обезумяла си обезумяло си обезумели сте
3 лице обезумял (е) обезумяла (е) обезумяло (е) обезумели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезумял била съм обезумяла било съм обезумяло били сме обезумели
2 лице бил си обезумял била си обезумяла било си обезумяло били сте обезумели
3 лице бил (е) обезумял била (е) обезумяла било (е) обезумяло били (са) обезумели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезумея щяла съм да обезумея щяло съм да обезумея щели сме да обезумеем
2 лице щял си да обезумееш щяла си да обезумееш щяло си да обезумееш щели сте да обезумеете
3 лице щял (е) да обезумее щяла (е) да обезумее щяло (е) да обезумее щели (са) да обезумеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезумял щяла съм да съм обезумяла щяло съм да съм обезумяло щели сме да сме обезумели
2 лице щял си да си обезумял щяла си да си обезумяла щяло си да си обезумяло щели сте да сте обезумели
3 лице щял (е) да е обезумял щяла (е) да е обезумяла щяло (е) да е обезумяло щели (са) да са обезумели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезумял бих обезумяла бих обезумяло бихме обезумели
2 лице би обезумял би обезумяла би обезумяло бихте обезумели
3 лице би обезумял би обезумяла би обезумяло биха обезумели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обе·зу·мей обе·зу·мей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·зу·мян
непълен член обе·зу·мя·ния
пълен член обе·зу·мя·ни·ят
женски род обе·зу·мя·на
членувано обе·зу·мя·на·та
среден род обе·зу·мя·но
членувано обе·зу·мя·но·то
множествено число обе·зу·ме·ни
членувано обе·зу·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·зу·мял
непълен член обе·зу·ме·лия
пълен член обе·зу·ме·ли·ят
женски род обе·зу·мя·ла
членувано обе·зу·мя·ла·та
среден род обе·зу·мя·ло
членувано обе·зу·мя·ло·то
множествено число обе·зу·ме·ли
членувано обе·зу·ме·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·зу·ме·ел
непълен член обе·зу·ме·е·лия
пълен член обе·зу·ме·е·ли·ят
женски род обе·зу·ме·е·ла
членувано обе·зу·ме·е·ла·та
среден род обе·зу·ме·е·ло
членувано обе·зу·ме·е·ло·то
множествено число обе·зу·ме·е·ли
членувано обе·зу·ме·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обе·зу·ме·ещ
непълен член обе·зу·ме·е·щия
пълен член обе·зу·ме·е·щи·ят
женски род обе·зу·ме·е·ща
членувано обе·зу·ме·е·ща·та
среден род обе·зу·ме·е·що
членувано обе·зу·ме·е·що·то
множествено число обе·зу·ме·е·щи
членувано обе·зу·ме·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обе·зу·ме·ей·ки