Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезсърча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезсърча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·сър·ча обез·сър·чим
2 лице обез·сър·чиш обез·сър·чи·те
3 лице обез·сър·чи обез·сър·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·сър·чих обез·сър·чих·ме
2 лице обез·сър·чи обез·сър·чих·те
3 лице обез·сър·чи обез·сър·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·сър·чех обез·сър·чех·ме
2 лице обез·сър·че·ше обез·сър·чех·те
3 лице обез·сър·че·ше обез·сър·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсърчил съм обезсърчила съм обезсърчило съм обезсърчили сме
2 лице обезсърчил си обезсърчила си обезсърчило си обезсърчили сте
3 лице обезсърчил е обезсърчила е обезсърчило е обезсърчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезсърчил бях обезсърчила бях обезсърчило бяхме обезсърчили
2 лице беше обезсърчил беше обезсърчила беше обезсърчило бяхте обезсърчили
3 лице беше обезсърчил беше обезсърчила беше обезсърчило бяха обезсърчили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезсърча ще обезсърчим
2 лице ще обезсърчиш ще обезсърчите
3 лице ще обезсърчи ще обезсърчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезсърчил ще съм обезсърчила ще съм обезсърчило ще сме обезсърчили
2 лице ще си обезсърчил ще си обезсърчила ще си обезсърчило ще сте обезсърчили
3 лице ще е обезсърчил ще е обезсърчила ще е обезсърчило ще са обезсърчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезсърча щяхме да обезсърчим
2 лице щеше да обезсърчиш щяхте да обезсърчите
3 лице щеше да обезсърчи щяха да обезсърчат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезсърчил щях да съм обезсърчила щях да съм обезсърчило щяхме да сме обезсърчили
2 лице щеше да си обезсърчил щеше да си обезсърчила щеше да си обезсърчило щяхте да сте обезсърчили
3 лице щеше да е обезсърчил щеше да е обезсърчила щеше да е обезсърчило щяха да са обезсърчили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсърчел съм обезсърчела съм обезсърчело съм обезсърчели сме
2 лице обезсърчел си обезсърчела си обезсърчело си обезсърчели сте
3 лице обезсърчел (е) обезсърчела (е) обезсърчело (е) обезсърчели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсърчил съм обезсърчила съм обезсърчило съм обезсърчили сме
2 лице обезсърчил си обезсърчила си обезсърчило си обезсърчили сте
3 лице обезсърчил (е) обезсърчила (е) обезсърчило (е) обезсърчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезсърчил била съм обезсърчила било съм обезсърчило били сме обезсърчили
2 лице бил си обезсърчил била си обезсърчила било си обезсърчило били сте обезсърчили
3 лице бил (е) обезсърчил била (е) обезсърчила било (е) обезсърчило били (са) обезсърчили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезсърча щяла съм да обезсърча щяло съм да обезсърча щели сме да обезсърчим
2 лице щял си да обезсърчиш щяла си да обезсърчиш щяло си да обезсърчиш щели сте да обезсърчите
3 лице щял (е) да обезсърчи щяла (е) да обезсърчи щяло (е) да обезсърчи щели (са) да обезсърчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезсърчил щяла съм да съм обезсърчила щяло съм да съм обезсърчило щели сме да сме обезсърчили
2 лице щял си да си обезсърчил щяла си да си обезсърчила щяло си да си обезсърчило щели сте да сте обезсърчили
3 лице щял (е) да е обезсърчил щяла (е) да е обезсърчила щяло (е) да е обезсърчило щели (са) да са обезсърчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезсърчил бих обезсърчила бих обезсърчило бихме обезсърчили
2 лице би обезсърчил би обезсърчила би обезсърчило бихте обезсърчили
3 лице би обезсърчил би обезсърчила би обезсърчило биха обезсърчили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·сър·чи обез·сър·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·сър·чен
непълен член обез·сър·че·ния
пълен член обез·сър·че·ни·ят
женски род обез·сър·че·на
членувано обез·сър·че·на·та
среден род обез·сър·че·но
членувано обез·сър·че·но·то
множествено число обез·сър·че·ни
членувано обез·сър·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·сър·чил
непълен член обез·сър·чи·лия
пълен член обез·сър·чи·ли·ят
женски род обез·сър·чи·ла
членувано обез·сър·чи·ла·та
среден род обез·сър·чи·ло
членувано обез·сър·чи·ло·то
множествено число обез·сър·чи·ли
членувано обез·сър·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·сър·чел
непълен член обез·сър·че·лия
пълен член обез·сър·че·ли·ят
женски род обез·сър·че·ла
членувано обез·сър·че·ла·та
среден род обез·сър·че·ло
членувано обез·сър·че·ло·то
множествено число обез·сър·че·ли
членувано обез·сър·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·сър·чещ
непълен член обез·сър·че·щия
пълен член обез·сър·че·щи·ят
женски род обез·сър·че·ща
членувано обез·сър·че·ща·та
среден род обез·сър·че·що
членувано обез·сър·че·що·то
множествено число обез·сър·че·щи
членувано обез·сър·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·сър·чей·ки