Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезсмислям

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезсмислям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·смис·лям обез·смис·ля·ме
2 лице обез·смис·ляш обез·смис·ля·те
3 лице обез·смис·ля обез·смис·лят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·смис·лях обез·смис·лях·ме
2 лице обез·смис·ля обез·смис·лях·те
3 лице обез·смис·ля обез·смис·ля·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·смис·лях обез·смис·лях·ме
2 лице обез·смис·ля·ше обез·смис·лях·те
3 лице обез·смис·ля·ше обез·смис·ля·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсмислял съм обезсмисляла съм обезсмисляло съм обезсмисляли сме
2 лице обезсмислял си обезсмисляла си обезсмисляло си обезсмисляли сте
3 лице обезсмислял е обезсмисляла е обезсмисляло е обезсмисляли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезсмислял бях обезсмисляла бях обезсмисляло бяхме обезсмисляли
2 лице беше обезсмислял беше обезсмисляла беше обезсмисляло бяхте обезсмисляли
3 лице беше обезсмислял беше обезсмисляла беше обезсмисляло бяха обезсмисляли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезсмислям ще обезсмисляме
2 лице ще обезсмисляш ще обезсмисляте
3 лице ще обезсмисля ще обезсмислят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезсмислял ще съм обезсмисляла ще съм обезсмисляло ще сме обезсмисляли
2 лице ще си обезсмислял ще си обезсмисляла ще си обезсмисляло ще сте обезсмисляли
3 лице ще е обезсмислял ще е обезсмисляла ще е обезсмисляло ще са обезсмисляли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезсмислям щяхме да обезсмисляме
2 лице щеше да обезсмисляш щяхте да обезсмисляте
3 лице щеше да обезсмисля щяха да обезсмислят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезсмислял щях да съм обезсмисляла щях да съм обезсмисляло щяхме да сме обезсмисляли
2 лице щеше да си обезсмислял щеше да си обезсмисляла щеше да си обезсмисляло щяхте да сте обезсмисляли
3 лице щеше да е обезсмислял щеше да е обезсмисляла щеше да е обезсмисляло щяха да са обезсмисляли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсмислял съм обезсмисляла съм обезсмисляло съм обезсмисляли сме
2 лице обезсмислял си обезсмисляла си обезсмисляло си обезсмисляли сте
3 лице обезсмислял (е) обезсмисляла (е) обезсмисляло (е) обезсмисляли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсмислял съм обезсмисляла съм обезсмисляло съм обезсмисляли сме
2 лице обезсмислял си обезсмисляла си обезсмисляло си обезсмисляли сте
3 лице обезсмислял (е) обезсмисляла (е) обезсмисляло (е) обезсмисляли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезсмислял била съм обезсмисляла било съм обезсмисляло били сме обезсмисляли
2 лице бил си обезсмислял била си обезсмисляла било си обезсмисляло били сте обезсмисляли
3 лице бил (е) обезсмислял била (е) обезсмисляла било (е) обезсмисляло били (са) обезсмисляли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезсмислям щяла съм да обезсмислям щяло съм да обезсмислям щели сме да обезсмисляме
2 лице щял си да обезсмисляш щяла си да обезсмисляш щяло си да обезсмисляш щели сте да обезсмисляте
3 лице щял (е) да обезсмисля щяла (е) да обезсмисля щяло (е) да обезсмисля щели (са) да обезсмислят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезсмислял щяла съм да съм обезсмисляла щяло съм да съм обезсмисляло щели сме да сме обезсмисляли
2 лице щял си да си обезсмислял щяла си да си обезсмисляла щяло си да си обезсмисляло щели сте да сте обезсмисляли
3 лице щял (е) да е обезсмислял щяла (е) да е обезсмисляла щяло (е) да е обезсмисляло щели (са) да са обезсмисляли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезсмислял бих обезсмисляла бих обезсмисляло бихме обезсмисляли
2 лице би обезсмислял би обезсмисляла би обезсмисляло бихте обезсмисляли
3 лице би обезсмислял би обезсмисляла би обезсмисляло биха обезсмисляли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·смис·ляй обез·смис·ляй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·смис·лян
непълен член обез·смис·ля·ния
пълен член обез·смис·ля·ни·ят
женски род обез·смис·ля·на
членувано обез·смис·ля·на·та
среден род обез·смис·ля·но
членувано обез·смис·ля·но·то
множествено число обез·смис·ля·ни
членувано обез·смис·ля·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·смис·лял
непълен член обез·смис·ля·лия
пълен член обез·смис·ля·ли·ят
женски род обез·смис·ля·ла
членувано обез·смис·ля·ла·та
среден род обез·смис·ля·ло
членувано обез·смис·ля·ло·то
множествено число обез·смис·ля·ли
членувано обез·смис·ля·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·смис·лял
непълен член обез·смис·ля·лия
пълен член обез·смис·ля·ли·ят
женски род обез·смис·ля·ла
членувано обез·смис·ля·ла·та
среден род обез·смис·ля·ло
членувано обез·смис·ля·ло·то
множествено число обез·смис·ля·ли
членувано обез·смис·ля·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·смис·лящ
непълен член обез·смис·ля·щия
пълен член обез·смис·ля·щи·ят
женски род обез·смис·ля·ща
членувано обез·смис·ля·ща·та
среден род обез·смис·ля·що
членувано обез·смис·ля·що·то
множествено число обез·смис·ля·щи
членувано обез·смис·ля·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·смис·ляй·ки