Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/обезсмисля

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола обезсмисля. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·смис·ля обез·смис·лим
2 лице обез·смис·лиш обез·смис·ли·те
3 лице обез·смис·ли обез·смис·лят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·смис·лих обез·смис·лих·ме
2 лице обез·смис·ли обез·смис·лих·те
3 лице обез·смис·ли обез·смис·ли·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице обез·смис·лех обез·смис·лех·ме
2 лице обез·смис·ле·ше обез·смис·лех·те
3 лице обез·смис·ле·ше обез·смис·ле·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсмислил съм обезсмислила съм обезсмислило съм обезсмислили сме
2 лице обезсмислил си обезсмислила си обезсмислило си обезсмислили сте
3 лице обезсмислил е обезсмислила е обезсмислило е обезсмислили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезсмислил бях обезсмислила бях обезсмислило бяхме обезсмислили
2 лице беше обезсмислил беше обезсмислила беше обезсмислило бяхте обезсмислили
3 лице беше обезсмислил беше обезсмислила беше обезсмислило бяха обезсмислили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще обезсмисля ще обезсмислим
2 лице ще обезсмислиш ще обезсмислите
3 лице ще обезсмисли ще обезсмислят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезсмислил ще съм обезсмислила ще съм обезсмислило ще сме обезсмислили
2 лице ще си обезсмислил ще си обезсмислила ще си обезсмислило ще сте обезсмислили
3 лице ще е обезсмислил ще е обезсмислила ще е обезсмислило ще са обезсмислили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да обезсмисля щяхме да обезсмислим
2 лице щеше да обезсмислиш щяхте да обезсмислите
3 лице щеше да обезсмисли щяха да обезсмислят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезсмислил щях да съм обезсмислила щях да съм обезсмислило щяхме да сме обезсмислили
2 лице щеше да си обезсмислил щеше да си обезсмислила щеше да си обезсмислило щяхте да сте обезсмислили
3 лице щеше да е обезсмислил щеше да е обезсмислила щеше да е обезсмислило щяха да са обезсмислили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсмислел съм обезсмислела съм обезсмислело съм обезсмислели сме
2 лице обезсмислел си обезсмислела си обезсмислело си обезсмислели сте
3 лице обезсмислел (е) обезсмислела (е) обезсмислело (е) обезсмислели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезсмислил съм обезсмислила съм обезсмислило съм обезсмислили сме
2 лице обезсмислил си обезсмислила си обезсмислило си обезсмислили сте
3 лице обезсмислил (е) обезсмислила (е) обезсмислило (е) обезсмислили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезсмислил била съм обезсмислила било съм обезсмислило били сме обезсмислили
2 лице бил си обезсмислил била си обезсмислила било си обезсмислило били сте обезсмислили
3 лице бил (е) обезсмислил била (е) обезсмислила било (е) обезсмислило били (са) обезсмислили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезсмисля щяла съм да обезсмисля щяло съм да обезсмисля щели сме да обезсмислим
2 лице щял си да обезсмислиш щяла си да обезсмислиш щяло си да обезсмислиш щели сте да обезсмислите
3 лице щял (е) да обезсмисли щяла (е) да обезсмисли щяло (е) да обезсмисли щели (са) да обезсмислят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезсмислил щяла съм да съм обезсмислила щяло съм да съм обезсмислило щели сме да сме обезсмислили
2 лице щял си да си обезсмислил щяла си да си обезсмислила щяло си да си обезсмислило щели сте да сте обезсмислили
3 лице щял (е) да е обезсмислил щяла (е) да е обезсмислила щяло (е) да е обезсмислило щели (са) да са обезсмислили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезсмислил бих обезсмислила бих обезсмислило бихме обезсмислили
2 лице би обезсмислил би обезсмислила би обезсмислило бихте обезсмислили
3 лице би обезсмислил би обезсмислила би обезсмислило биха обезсмислили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
обез·смис·ли обез·смис·ле·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·смис·лен
непълен член обез·смис·ле·ния
пълен член обез·смис·ле·ни·ят
женски род обез·смис·ле·на
членувано обез·смис·ле·на·та
среден род обез·смис·ле·но
членувано обез·смис·ле·но·то
множествено число обез·смис·ле·ни
членувано обез·смис·ле·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·смис·лил
непълен член обез·смис·ли·лия
пълен член обез·смис·ли·ли·ят
женски род обез·смис·ли·ла
членувано обез·смис·ли·ла·та
среден род обез·смис·ли·ло
членувано обез·смис·ли·ло·то
множествено число обез·смис·ли·ли
членувано обез·смис·ли·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·смис·лел
непълен член обез·смис·ле·лия
пълен член обез·смис·ле·ли·ят
женски род обез·смис·ле·ла
членувано обез·смис·ле·ла·та
среден род обез·смис·ле·ло
членувано обез·смис·ле·ло·то
множествено число обез·смис·ле·ли
членувано обез·смис·ле·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род обез·смис·лещ
непълен член обез·смис·ле·щия
пълен член обез·смис·ле·щи·ят
женски род обез·смис·ле·ща
членувано обез·смис·ле·ща·та
среден род обез·смис·ле·що
членувано обез·смис·ле·що·то
множествено число обез·смис·ле·щи
членувано обез·смис·ле·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

обез·смис·лей·ки